И изгрява слънце

Много често, когато съм свидетел или потърпевш на разтърсваща (тъжна) житейска ситуация, не мога да проумея как ще настъпи нов ден. Как слънцето ще изгрее отново и животът отново ще ни увлече в безмилостно ежедневие. Как случката никога няма да изчезне, но споменът ще избледнее, болката ще затъпее, раната ще зарастне. Но всъщност се случва точно това. Вятърът духа. Слънцето грее. Земята се върти.

Животът продължава.

Аз сега избирам да вярвам, че имам присъствие в моя свят. Че лампата над компютъра не примигва току-така от няколко дни насам. Че усещам енергията на това присъствие около мен. Мамето. Почти я виждам седнала на малкия диван върху свития си крак. Седи небрежно и е просто там. С мен. С нас. И от това ми става хубаво и малко тъжно. Маме, остани. Не си отивай от мен.

Ето малко от нашето ежедневие от последните дни.