Happy-n-grateful: На 6

Щастлива съм. Че можах да изконтролирам паниката, която пълзеше към мен от няколко дни и ми шепнеше в ухото "Ради става на 6, после ще стане на 7, на 8... времето лети, той расте...". Обичайните неща, които ми шепти около такива важни дати и големи постижения. Но този път беше друго. Този път я погледнах в очите и й казах: "Да, той пораства. Да, наближава бавно момента, в който той няма да има толкова нужда от мен, но аз точно това искам. Искам той да порастне голям и можещ, силен, независим и самостоятелен. Защото това е нормалния курс на живота и аз ЩЕ БЪДА щастлива от това."
Паниката беше много изненадана, повярвайте ми. Тръгна назад, назад, лека, полека, и се стопи.

И денят на празненството беше чуден. С изключение на тортата с розов надпис, която произведоха за нас в любимия ни магазин. Но нали сме отряд за бързо реагиране, реагирахме бързо и ни я ремонтираха. И денят продължи да си бъде чуден.

Децата се забавляваха много. Умирах си да гледам усмихнатите детски лица, безгрижни и весели, и да си казвам, че всичко е точно така както трябва да бъде.

И си умирах да гледам как за последната година са се формирали по-близки приятелства. Децата ни са порастнали, и са станали по-разумни и по-чувствителни, по-малко ориентирани към себе си, а повече ориентирани към другите.

Умирах си също да гледам как момиченцата са се превърнали в едни малки майки, и си мислех колко невероятна е човешката природа... Как мъжете са наистина от Марс, а жените са наистина от Венера. Дори от ранна детска възраст.

Умирах си да гледам Дени, която като хвана апарата не го изпусна за миг. Всъщност, докато не му свържиха батериите.

Умирах си от желание да накарам Ради да се качи на стената, заедно с другите деца, но той упорито отказваше. Вчера на родителската среща разбрах защо. Учителката каза, че е много често явление при децата, които постигат нещата лесно, без усилие, да се наблюдава едно стъписване пред нови предизвикателства. Сега остава само да му помогнем да превъзмогне себе си и да разбере, че трябва да си позволи да опита без да го е грижа за крайния резултат.