Лятото отмина в миг, като че ли така и недочакано. Все очаквах да настъпят разни страшни летни жеги, които да ме накарат да мечтая за есен, но такива сякаш не дойддоха. Затова и аз чаках да настъпи лято до последния момент, и като се обърнах - то вече беше свършило. И отново започва да се стъмва рано.
Ние бяхме основно тук цяло лято. Ето запечатаните моменти подред на номерата:
Chestnut Mountain
Този така наречен ски курорт посетихме миналата година и мернахме едни табели, които обещаваха 4 мили туристически пътеки. Отидохме да ги проверим и... не ги намерихме. Но затова пък намерихме тази красота:
***
И Дени вече желае да кара колата на Ради. Не само да се вози, ами всъщност да я кара. Нищо че минава през трева и пръсти на крака на изпречили се деца и възрастни, това ни най-малко не я смущава. А когато иска да кара и не й дават... скубе. И щипе, и се бута.
***
След безразборни планове за почивка, никой от които не осъществихме, решихме да отидем някъде наблизо, за един уикенд преди децата да започнат училище и се озовахме в Мичиган. На нашето любимо езеро, чийто плаж аз тази година за първи път посетих. То си е като море буквално, само дето водата не е солена и е по-студена отколкото ми харесва. Но пък откъм гледки го докарва. Разходихме се и в датското селище, нагледахме се на дървени обувки и вятърни мелници.
***
Първият учебен ден настъпи ей така, неусетно. Докато все още чакахме лятото да се случи.
Ради вече е голям и не желаеше никой да го изпраща на автобуса, какво остава някой да го снима пред децата. Дени беше на върха на щастието, усмихната широко в автобуса потегли към училищните врати. А там нейната офанзива продължава и до днес - щипане, бутане, дърпане на играчки, и още не можем да намерим начина, по който да й повлияем да се държи добре с децата. Съвети приемам всякакви.
***
Великденските снимки на оградата се случиха месеци по-късно, когато осъзнах, че лятото така и няма да настъпи, и ча ако не ги наснимам ей сега веднага, съвсем скоро ще настъпи есен и избраните екипи ще са неподходящи. Нека да ви обясня, че Дени беше насилствено облечена с пола и блузка, нейното любимо облекло включва панталони и блуза от гардероба на Ради. По възможност по-голяма, така че да виси около и под коленете. Но за случая я напъхах в избраната от мен пола и блузка, които много скоро след снимките бяха съблечени с кеф.
От нас толкова за днес. Кажете какво ново при вас...