Не, мерси. Аз ще си поседя на 32.


Самият ми ден беше приказен. Приятно топъл и слънчев, със страхотно синьо небе и още по-страхотни бели пухкави облачета. Бях си организирала разни мероприятия и по път от едно към друго небето се отразяваше в страничните огледала на колата и ми действаше зареждащо. Нямам доказателство за съжаление. Другият път.




Много бях щастлива от изненадата, която Чавдар ми организира. Изведе ме на вечеря, на място-изненада, която не издаде цяла седмица, макар че аз питах и подпитвах периодично. Изненадата се оказа машина на времето. Която ме изпрати в една земя с магична енергия за мен, с вълшебни емоции. Колко малко е нужно понякога? Да те заведат в точното време, на точното място, за да се почувстваш специален. Както се почувствах аз.



Беше уикенд с тържества и срещи. Страхотен и незаменим. Предстои седмица, в която Дени тръгва на лятно училище и ще трябва да свикне с нови деца и нови учители. Но ще мисля за това утре.





Ради приключи футболния сезон. Днес играха последен мач и се разделят до есента.







Успешна нова седмица!