Баба и дядо решиха да се върнат в България. Това съответно ми образува буря от емоции, но сега вече бурята утихва. Небето се прояснява и отново изгрява слънце. Както винаги.
Как ще започне да тече живота оттук нататък още незнам, защото се разплитат няколко допълнителни възела в един и същи момент, но аз съм все така, в моя си измислен шезлонг, удобен и мек, в който чакам да се случи каквото има да се случва.
Междувременно не спирам да си напомням как най-важно от всичко е, че сме здрави, че имаме две страхотни деца, дом, работа, приятели. Какви приятели само! С които казваш половин дума и си разбран, като под лупа разгледан, даден ти е поглед отвън, който действа отрезвяващо. Обичам ги моите си приятели.
Гледането на небето ми е едно любимо занимание сега. То като че ли ме усеща и не спира да се превъплъщава в разни образи, кой от кой по-впечатляващ.
Езерото понякога се преструва добре на море, макар и не винаги да ме впечатлява твърде. Но като влезе в ролята, обичам да го запечатам.
Снимането на любими хора на фона на небето, а и не само, ми е друго любимо занимание.
Както и снимането на дребни радости, като неприбрана украса от рождения ми ден...
... или пък червените нокти на Дени, за които тя сама настоя. "Мама. Моля. Маже. Нене." Обичам ли я? Безумно!!
... или пък моето малко йоги, което успява да запази самообладание дори когато сестра му се прави на маймуна наоколо.
... или пък снимането на Дени, в онези редки случаи, в които решава да е кооперативна.
... или пък гледането на снимките, в които ("Нене. Паи. Нещо.") Дени идва и почва да ми чопли косата или да ми прави "Пбббббббббб" на корема, в мига в който започна да си тренирам челните стойки. Да, не мога да се удържа да не се тупна в гърдите и да си публикувам снимки в йога пози.
... или пък правене на не особено добри самоснимки.
До нови срещи!
I love all of your photos. You are very talented my friend.
ОтговорИзтриване