Струни

Поезията до скоро не ме вълнуваше особено. С малки изключения разбира се, като например текста на песента "Детство мое", или пък "Улыбка", или още някой други разни.

Напоследък обаче се улавям, че попадам на неща, които ме развълнуват. Дълбоко едно такова, дърпат едни струни в сърцето ми, които засвирват прекрасна мелодия, ту игрива и весела, ту бавна и успокоителна. Но винаги такава, от която ме побиват тръпки, и винаги такава, каквато ми е нужна.

Не е ли страхотно?

Едно едно такова. Не смея да правя опити за превод, ще оставя това на други.

...I don't know exactly what a prayer is.
I do know how to pay attention, how to fall down
into the grass, how to kneel down in the grass,
how to be idle and blessed, how to stroll through the fields,
which is what I have been doing all day.
Tell me, what else should I have done?
Doesn't everything die at last, and too soon?
Tell me, what is it you plan to do
with your one wild and precious life?

Откъс от "The Summer Day" на Мери Оливър