Отново на 32

Аз отпразнувах подобаващо този рожден ден. 32-рия. За пети път. Циганската ми душа под прикритие беше на върха на щастието. С много шарени лампички и украси, които се полюшваха на ветреца, с приятели и музика, с приказки и смях. Този рожден ден ми беше най-хубав от всички досега, та мога спокойно да премина вече към 33. Никак не бързам да празнувам истинския 38-ми, защото числото ме плаши. Със сериозността и отговорността, която ми се струва, че налага.

Не, мерси. Аз ще си поседя на 32.






Самият ми ден беше приказен. Приятно топъл и слънчев, със страхотно синьо небе и още по-страхотни бели пухкави облачета. Бях си организирала разни мероприятия и по път от едно към друго небето се отразяваше в страничните огледала на колата и ми действаше зареждащо. Нямам доказателство за съжаление. Другият път.










Много бях щастлива от изненадата, която Чавдар ми организира. Изведе ме на вечеря, на място-изненада, която не издаде цяла седмица, макар че аз питах и подпитвах периодично. Изненадата се оказа машина на времето. Която ме изпрати в една земя с магична енергия за мен, с вълшебни емоции. Колко малко е нужно понякога? Да те заведат в точното време, на точното място, за да се почувстваш специален. Както се почувствах аз.








Беше уикенд с тържества и срещи. Страхотен и незаменим. Предстои седмица, в която Дени тръгва на лятно училище и ще трябва да свикне с нови деца и нови учители. Но ще мисля за това утре.












Ради приключи футболния сезон. Днес играха последен мач и се разделят до есента.
















Успешна нова седмица!