Вълнения

Седмицата беше пълна с вълнения. Хубави вълнения. Дени като по чудо спря да плаче още на втория ден от ходенето на училище и даже напротив, казваше на дядо си "Чао, дядо" и отиваше да играе при децата. Е, в понеделник от тази седмица не беше точно така, беше си поплакала пак на почивки, но да кажем, че това е типично за понеделниците - трудни са за всички. На мен дори все още ми се плаче като отида на работа в понеделник сутрин. Дени имаше първи ден на облекло, в което нищо не си пасва с нищо. Не можете да си представите какво усилие беше за мен да ги пусна да вървят в този им вид.








Седмицата беше пълна и с разнообразие и движение. Времето дори се променяше светкавично - от зимна картина преди няколко дни, сега навън е сравнително топло, без следа от сняг. Нямам оплаквания от зимата тази година, беше мека, без умопомрачителни снегове, студове и ветрове, както знам предобре, че чикагската зима си го може. Сигурно затова като се превърна в зимна приказка миналата седмица държах да го заснема.




Децата направиха снежен човек с дядо си, който няколко дни по-късно вече беше локва под каска. Снежният човек, не дядо им. Но в оригинален вид беше готин.






В събота посетихме набързо рождения ден на Райли, момиченце, което има синдрома на Дени, и което от последния път, в който го видяхме се е научила да прави куп нови неща, между които и да ходи, а освен това е порастнала много! Честит рожден ден, Райли!!






















Тази седмица отново тече шеметно и забързано. Между работа и домашни, спорт и други занимания. Но майчиното ми сърце е щастливо, когато съумея да дам приоритет на веселба пред всякакъв друг род задължения. Порцията веселба снощи беше йога пред телевизора. Играхме всички, дори Дени.








Лека седмица!