Сега вече мога да спра да се притеснявам за това дали Дени ще тръгне на училище, и мога да започна да се притеснявам за това как ще я качим на училищния автобус и ще я оставим без нас за 2,5 часа всеки ден.
Мога да започна казах, но нещо не се случва. Някак съм вътрешно спокойна, че нещата ще се подредят. Някак вярвам, че Дени бързо-бързо ще се влюби в децата и учителките и ще ходи с желание и гордо ще се качва на автобуса казвайки:
- Чао, мамо!
- Чао, бабо!
- Чао, адю (дядо)!
She is precious! Absolutely precious. I do as well believe all will be fine. I am full of excitement for you. I know the teachers and students will love her instantly.
ОтговорИзтриване