Уроци на живота

Днес ще говорим за това как трябва да престанете да вярвате, че имате нормално семейство. Семейство като всички останали. Нормален живот по график, който тече гладко и спокойно, и в който всичко е предсказуемо. Не. Просто трябва да се разделите с тази идея. Веднъж и завинаги. Особено, когато получавате сигнали за това ежедневно и ежечасно. Приемете ги, и давайте нататък.

Сигнали като например този в ранна сутрин на първия ден от дълъг уикенд, мъжът Ви се събужда, и първата му работа е да си налее малко кафенце. Какво ненормално има тук ще кажете. Ненормалното е, че това е първото и последно нормално за тази сутрин. После излиза навън да си вземе вестника (добре, излъгах, има и второ) и съответно се оглежда наляво и надясно (а, ето и трето). После се прибира на бегом и се провиква:

- Съседите през две къщи са опънали някакви шатри и са изнесли столове и маси.

- Е, и? - повдигате вежда Вие, и си отпивате бавно от кафето, и си клатите крака, точно както се полага в една ранна сутрин на дълъг уикенд, особено когато децата Ви още спят.

Грешка. Особено когато едното Ви дете още спи, защото другото точно отваря вратата на стаята си, сънено, по фанелка, гащи и боси крака.

И кадъра се повтаря. Вече към друг участник. Мъжът Ви се обръща към полусъбудения Ви син и казва:

- Съседите са опънали шатра и са изнесли маси и столове. Може би имат гаражна разпродажба.

- А може би просто си чистят - отговаряте Вие, все още надявайки се хванете изплъзващата Ви се спокойна и лежерна сутрин.

- Качи се на колелото и иди да видиш дали е гражна разпродажба - казва мъжът Ви на синът Ви.

А синът Ви само това и чака. Нали са си от една порода, скача бързо в едно долнище и едни джапанки и се мята на колелото. Отърчава до съседите през две къщи и се връща с вик:

- Татеееее, гаражна разпродажба е!

Мъжът Ви съответно на свой ред скача в едно долнище и едни джапанки и отърчава към съседите през две къщи. Има-няма 5 минути по-късно се завръщат двамата доволни с едно колело за синът Ви (почти ново) за $5,00, и с новината, че са придобили и една бягаща пътечка за $20,00. Скачат във колата и отиват да я натоварят.

Като се върнат, я инсталират в гаража по диагонал. И синът Ви започва да "тренира" на нея през целия ден.

На другата сутрин от дългия уикенд, синът Ви се събужда. Отваря вратата на стаята си в същия екип - фанелка, гащи и боси крака. Насочва се към вратата за гаража, и когато го попитвате къде точно отива, той Ви отговаря, че отива да тренира. Вие го убеждавате да си обуе едно долнище поне, ако не първо да закуси и тогава. Той се съгласява за долнището, но не и за закуската. И излиза навън. След малко чувате бръмченето на бягащата пътечка и тупкането на босите му крака по нея.





Дъщеря Ви, която през това време е на ръцете Ви, чакаща своята закуска, започва да се опъва и огъва и иска да излиза и тя. Вие вдигате ръце, обувате й обувки и я пускате навън, след което излизате и Вие с две чинии в ръце. Една за дъщеря Ви и една за синът Ви. Кой е казал, че масата се използва за ядене?!

Нахранвате децата си в гаража. После генерално вдигате ръце и позволявате на дъщеря си да "тренира" и тя на бягащата пътечка. За първи път, и без да я държите. Незнам защо очаквайки, че тя знае какво да прави.



Всичко е наред, за тези които се интересуват - няма жертви. Има само едно семейство, което си прави каквото си иска и няма кой да го сложи в пътя. А нужно ли е въобще?