Още помня как му купувах бели гипсови влакчета и той ги правеше шарени-та-шарени отгоре до долу без никаква (според мен) логика. Но това е изкуството - всеки вижда нещата различно и аз ни най-малко не се опитвам да наложа моята гледна точка, а именно, че колелата на влака са черни, а влакът може да бъде зелен, син или някакъв друг цвят, а прозорците да оставим недооцветени.
Както и немога да се опитвам да му обясня, че листата на ананаса са зелени. Обикновено. Когато не са кафяви.
Малко ме е срам да си призная, но винаги съм смятала, че рисуването не е от силните страни на Ради. Затова бях изненадана, когато прояви желание да ходи на кръжок по рисуване. Или "боядисване" както той го нарича. Още по-изненадана бях, когато след първия път продължи да иска да ходи, и все още ходи с голямо желание.
Аз с трепет очаквам неговите творения, защото все още имам страх в себе си, че няма да мога да позная какво точно е нарисувано на картината. Тази събота обаче разбрах, че се притеснявам напразно. Ради се прибра от клас по рисуване със следното:
Аз го погледах и с половин уста го попитах:
- Ради, това какво е, ананас ли?? - надяваща се да е ананас наистина, защото не ми се искаше да му наранявам чувствата, ако се окажеше нещо друго. Като горяща в сини пламъци къща, готова да бъде изстреляна с прашка, римски легионер, или индианец с пера на главата.
Но каква беше изненадата ми, когато Ради троснато ми отвърна:
- Да. Ананас е. И ВСИЧКИ познаха.
И се намръщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар