Кражба, и как винаги се набутвам в шамарите

Незнам как го постигам това, но винаги успявам да се впусна в мероприятия, които ми отнемат повече време и енергия, отколкото предварително очаквам. И незнам как се получава, че винаги в такива периоди се чувствам изключително жива и концентрирана, правя дълги списъци със задачи за изпълнение и час по час отмятам по нещо. А отвътре ме изпълва едно такова странно удовлетворение. Какъв човек съм аз?? Защо не ме свърта на едно място и непрестанно трябва да правя нещо, за да се чувствам добре?

По-средата на една изключително натоварена седмица в списъка ми с работни и лични задачи, съумях да организирам с учителката на Ради да отида и да помагам в училището за 1 час. Откраднах си половин ден от работа и се насладих пълно на всяка минута шеметна активност. Все повече си мисля, че трябва да си сменя работата. Това седене зад компютъра по цял ден изпива всичката ми енергия.

Преди училището тичах от магазин на магазин да направя последни покупки за тържеството в неделя, с чиято организация помагам, докато слушах новата си придобивка, която буквално трептеше на моята честота.

По-късно в училището бях щастлива да се запозная с децата от класа на Ради и да участвам в един учебен час. За училището им има да пиша някой път по-нашироко, защото всеки път съм изумена от амбициозната им програма и учителски подходи. Неусетно правя паралели с моите ученически години и за съжаление "тъп**е американци" (както някои непрестанно ги отъждествяват) печелят по-точки. Но за това друг път.

А вечерта след работа седнахме отвън на приказка и гледахме малката панта как не спря да бръмчи. Един приказен ден. Ето малко снимки:













И ето как един малък 8 кг., с размера на едногодишно дете човек се катери по пързалката, само след 1 урок от нейната физиотерапевтка: