С Е Д Е М

Понякога се съмнявах, че ще стигнем до тук. 7 кг. Понякога си мислех, че тези пусти 6 кг. няма да се предадат. И те не се дадоха лесно! Но вече сме на друга територия, макар и с дрехи и сух памперс. И чувството е страхотно.




Наддаването, което за повечето деца е нещо нормално и естествено, за Дени не е. Случва се бавно и полека, въпреки всичките усилия, които полагаме. Шоколад, близалки, сладолед и сметана включително.

Храненето, което за повечето деца е приятно прекарване на времето, за нас е борба. Цирк. Театър. Екшън. Мозъчна тренировка. Какво да й дам, за да я залисам, за да мога да й дам още една лъжица?? Затова масичката й за хранене има какво ли не, куп неща, от наниз копчета, през детска виличка, детска лъжичка, до капачка на формичка за сладолед, капак на голяма тенджера, кола на Ради, чиния, чаша и кутия крема сирене, което служи за омазване на гореизброеното. Това разбира се върви с усилен лигавник, тип - шлифер, който се пере след всяко ядене. Много важно, казвам си всеки път като гледам поредната мизерия. Важното е, че я нахраних. Защото това е моя задача като родител. А когато не мога да я изпълня се чувствам зле. Много зле.

Случва се да прочитам в очите на хората, че просто ние не знаем как да я нахраним. Ако сред вас има такива, които тайно вярват в това, аз ви приветствам да заповядате. И да ни научите. Благодаря!