сряда, 10 ноември 2010 г.

Агънце - багънце





Така като го гледаш е едно миловидно, сладко и добро. И прави всичко онова, което му кажат. Да, ама не! Не и това агънце. Не и за нейните терапевтки. Не спират да се оплакват как не можела да се концентрира за достатъчно дълго време, как непрестанно се разсейвала вместо да участва в заниманията.

Аз тези неща ги приемам много лично и държа винаги да ги доизяснявам. За ужас на Чавдар. Не спирам да правя филмчета, в които Дени си играе кротко и спокойно с мен в продължение на повече от 5-10 минути, да ги пращам на терапевтките по имейла, незнайно защо очаквайки, че те си нямат друга работа, а да гледат моите филмчета. За сведение, в момента терапевтките са щастливи ако тя се заиграе с нещо за поне 5 минути. Това е записано като цел, която трябва да се постигне. Ха!

А малкото агънце сигурно си казва: "Кой, аз ли не мога да играя с една играчка повече от 5 минути?? Мога, но не искам!". И по тази болезнена индивидуалност се е метнала на тате.

И мама.

1 коментар: