Джиджи, ти беше достоен член на нашето семейство и ние винаги ще те помним. Толкова надежден, толкова всеотдаен, толкова евтин и толкова бърз на старта!
Не, честно, винаги се опъвах да го карам, но като се наложеше се ококорвах всеки път какъв е бърз и как никой не можеше да ме бие на старта. Дори и такива наточени разни автомобили и шофьори, не само тези моделчета дето все се чудят зеленото на светофара за какво точно служи.
Но всяко нещо има своя край, и решихме, че ако не искаме да имаме Джиджи завинаги, трябва да се разделим с него СЕГА. А това беше трудно решение, но може би ще даде път на нещо по-ново. И черно (ако зависи от мен).
Сбогом, Джиджи! Ще ни липсваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар