Във вторник си отиде Сахана.
Едно момиченце на възрастта на Дени, което имаше синдрома на Дени и страдаше от медицински усложнения. Не мога да си представя размера на загубата й за нейното семейство. Не мога да си представя, че утре ще настъпи нов ден, въпреки че нея я няма. Че отново ще изгрее слънце, и после отново ще залезе. Че хората ще отиват по обичайните си ежедневни задачи и че ще се терзаят за дребните си житейски несгоди.
Искам да си мисля, че тя е на едно по-хубаво място. Без болка, без ограничения, без страдание. И ще се радва на изгревите и залезите оттам.
Сбогом, Сахана. И до нови срещи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар