Показалец. Или среден. Изберете сами.

Нинка се върна! И отпразнувахме събитието с неделна разходка до един есенен фестивал. По-точно "Фестивал на Ябълката". Моя колежка много ми го препоръча. Каза, че мястото било много хубаво, много европейско изглеждащо, с магазинчета, с незнам си какви още екстри, и че на всяка цена трябвало да го видя. Не можах да устоя някак. Много ме влечат европейско изглеждащи места, с магазинчета, с екстри.

Най-европейско изглеждащата част беше фонтанчето и малките пейчици наоколо. Всичко останало - километричните опашки за любими местни специалитети посветени на ябълката, както и аромата на палмово олио във въздуха не бяха. Но имаше въртележки и влакче и надуваеми играчки, които Ради с радост уважи.






Малкият образец само си размахваше показалеца нагоре-надолу и искаше да ходи хаотично държейки се за пръста ми.









Идеята ми да публикувам нещо жизнерадостно и цветно се промени в момента, в който се прибрахме. Като наближихме с колата нашата къща, Ради видя две момченца (две келешчета) да си играят на отсрещната страна. Поиска да остане да играе с тях. Въпросните келешчета са малко по-големи от него, пътуват до училище в един автобус с Ради, от време на време идват да му карат колата и когато Ради им каже, че е негов ред, те си тръгват без дори да кажат нещо. Тази вечер ме газираха генерално. Почти съм готова следващия път като ги видя към нас да ги пратя да си отиват по-живо по-здраво. И да им покажа един пръст. Но не показалец. Да, много невъзпитано от моя страна. Отплеснах се.

Ради излезе от колата и застана до тях и започна да им говори нещо - явно искаше да се включи в играта. Те не се обърнаха към него, не го поздравиха, не го поканиха да играе. Аз се прибрах с Дени вътре, а той след малко влезе и каза, че са му казали, че е игнориран. Моля!?!?!? Какво ти казаха????? Че съм игнориран. Какво изначава това, мамо?

Ох, сърчицето ми. Кръвното ми. Кръвната ми захар. Адреналина ми. И всичко, което може да ми се повиши ми се повиши. Всичките приказки за наш'то гардже ми се изясниха на мига, но какво мога да направя? Да отида и да се разправям с малките келешчета?? И каква полза от това! Гхххххххххххх!

Докато вечеряхме аз държах да обясним на Ради някои неща от живота. Например, че обикновено децата обичат да играят с по-големи от тях деца, а по-малките деца не са им интересни. И ги игнорират. Включително и Ради не прави изключение от това правило. Той прие цялата работа доста философски и не беше много трогнат, но аз бях и съм в полу-разпад. Трябва да измисля план. Атака. Контра-атака. Нещо!