Най-после

Най-после Дени се предаде и показа няколко номера пред камерата. Пфу! Ама че човече е значи! Упорито, колкото си иска. Ти му казваш направи еди-кое-си, а то само се хили под мустак и си прави каквото си иска, само не и еди-кое-си.

НО!!! Днес на вечеря успях да я заснема как показва, че е на 1 годинка - с клатещо се пръстче, и още се опитва да повтаря след мен "ТА" като я карам да каже "тате". Е, считам го като велико благоволение от нейна страна. Освен това не иска да ходи, иска повече да пълзи. Мъчим ходенето, но не й се иска съвсем. Нaпредваме с ходенето за една ръка, но още не е съвсем стабилна и така, но ще стане. Аз знам.









Този уикенд беше точно такъв, какъвто го исках - спокоен, мързелив и бавен. В събота бях почти цял ден сама с Дени и това ми се отрази страхотно, защото играхме и се смяхме, хранихме се и се приспивахме, гушкахме се и се гушкахме и пак и пак и още и още. И пак не ми стигна! Това дете е толкова гушкателно!!! И толкова весело и доволно от живота! Освен гореизброеното я видях да прави толкова нови неща, а това само допълнително ми подобрява настроението. Със 100 км/ч. ми го подобрява! Дени вече определено казва "мама" и понякога "тата". Когато ги казва ВИНАГИ е правилно насочено - "мама" за мен, и "тата" за тате. Разбира много, да не кажа всичко. Като почнеш от гребенчето в чекмеджето в банята, минеш през хладилника, прави един много сладък жест като й кажеш, че нещо е горещо, разбира всичките играчки, показва картинки по книжки, показва си правилно коса, ушенца, носле, зъби, ръчички, крачета, коремче и по непотвърдени данни и дупе (шт!)! Драска с пастелите по листа. Като й кажа да си отвори устата да видя какво има вътре отваря. Ако иска, разбира се, но 100% знае какво я питам. Списъкът продължава, но това е което ми хрумва в момента.

Сърцето ми е пълно с обич.