Майстор

В последно време имаме една такава практика да караме колелета заедно. Ради си кара неговото, аз моето, а Чавдар кара своето, за което е закачено едно файтонче за Дени. На всички ни е хубаво, на мен най-много, защото не са много моментите, в които правим нещо като семейство, ей така - за забавление.

Също така в последно време Ради е на вълна да "работи" с инструментите на баща си. Отвертки, ключове най-различни и прочие и прочие. Сменя батериите на всички играчки една след друга, развърта болтчета всякакви, "за да види какво ще стане".

Онзи ден бях сама с Ради и Дениз вкъщи и решихме да се разходим с колелетата до една далечна детска площадка. Аз щях да карам колелото на Чавдар с файтончето, но като се качих се оказа, че седалката ми е много висока и не стигам педалите. Казах на Ради, че ще вземем детската количка и ще ходим пеша, но той отказа.

Покатери се до шкафа с инструментите на баща си, извади "ония сините гайки (в превод - гаечни ключове), показа ми как да отворя кутията. Намерихме подходящ ключ и отвъртяхме седалката. После ми показа как да я смъкна надолу.

Неговата награда? - разходка с колелетата до площадката. Моята награда? - още един помощник вкъщи - безценно!