Училище

Не плаках. Защото всичко стана много бързо. Дори в цялото ми планиране пропуснах да направя снимки. Носих апарата, незнам защо очаквайки, че времето ще спре в точния момент, за да мога аз да направя снимките, които искам да направя.



Първият учебен ден на Ради не беше нищо особено. Нямаше море от развълнувани родители с развълнувани ученици с букети цветя в ръцете. Не, тук я няма тази традиция. И ми е малко мъчно, че не беше тържествено, а и аз не направих нищо, за да го направя тържествено. А може би трябваше?! Ради се приготви сутринта, закуси, облече се, и с раницата на рамо пое към автобусната спирка. Автобусът дойде, една приветлива леля го покани да се качи, той си показа картата за автобуса както го бяхме инструктирали и влезе навътре. Дори не се обърна да помаха. Никой не ме беше предупредил, че всичко ще се случи за има-няма 5 секунди. Нямаше сълзи, нямаше драми. Вратите се затвориха след него и автобусът го понесе към неговият първи ден в училище.

На добър час, Ради!