В последната седмица има промяна в курса. По-специално в курса на моя ден. Най-после се чувствам средно мотивирана да се захвана с група изпити на тема професионално израстване. Понеже се страхувах фазата със средната мотивировка да отмине внезапно както се и появи, даже се записах и на изпит. Даже и започнах да чета за изпит в последната седмица. Което се оказа сериозно предизвикателство, защото аз мога да уча само сутрин, а сутрин ходех на йога клас. Съответно трябваше да се откажа от сутрешния йога клас и да намеря по-добра алтернатива. Седмица по-късно се озовах отново на път за студиото, този път за вечерен клас. Чувството е неописуемо. Еуфория някаква ме обзе, вълнение като на първа среща. Развих постелката си по дървения под и бях точно където исках да бъда в този момент - там. Което за мен означава само едно - че съм намерила нещото. Видът активност, която да обичам, и към която да се връщам отново и отново и да черпя от нея еуфория и вълнение като на първа среща.
Най-после.
Няма коментари:
Публикуване на коментар