Дълга и широка

Седнах тази сутрин да сортирам малко снимки и осъзнах, че в десетината дни, в които не съм докладвала тук, са се случили неща.

Например, дошла е пролетта. С ята гъски в небето, пристигащи отнякъде и отлитащи нанякъде другаде, с гъсти теменужки в задния двор, с напъпили и почти разлистени клони, с чуруликащи в дърветата птички, с приказни залези...










...с деца, които искат да са навън постоянно. Дени вчера още със събуждането искаше да излиза. Слезе долу по пижама и с рошава коса, с босите крачета дойде при мен и с вдигнати рамене декларира:
- Апи, нямъм!
- Чорапи нямаш??
- Ъ-хъм!
- Донеси едни чорапи да ти обуя.

При което тя донесе отнякъде едни чорапи. След като ги обухме си донесе обувките и якето и каза:
- Айде!
- Какво хайде, Дени??
- Авъм!
- Навън?? Дени, много е рано за навън! Трябва първо да закусиш, да се облечеш, и тогава.
- Айде, мамо, авън папам. Буе мама.

Това предполагам го разбрахте, ама все пак "Хайде, мамо, навън папам. Обуе мама (обувките)". При което татко й се появи и тя на него започна да му извива ръцете да излиза. В крайна сметка баба й я изведе и я нахрани навън, за ужас на всички съседи тайно гледащи през прозорците си. Ако е имало такива разбира се. Но със сигурност ние сме единствените екземпляри, които носят купички с ядене по детските площадки и си гонят детето с лъжицата. Или с вилицата, според зависи какво има в купичката. Но за мен целта оправдава средствата и пред съседи без повдигнати вежди от нашето поведение и ненахранено дете, ги предпочитам с повдигнати вежди и детето ми да е нахранено. Със сигурност съседите с повдигнатите вежди са само в болното ми съзнание, тук и на главата си да започнеш да ходиш едва ли някой ще се впечатли особено. Истината обаче е, че сме се сдобили с две деца, за които яденето е последна грижа. Ако има веселба и някакво мероприятие, забрави те да се интересуват от ядене. Затова и купичките по детските площадки.






Освен безкрайните разходки навън, в последните дни ходихме с Ради на игри (тип олимпийски) с инвалидите от един дом за възрастни хора. Това беше мероприятие на Бой Скаутите, част от които е и Ради в настоящия момент. Нямам много снимки от мероприятието, защото родителите участваха наравно с децата. Това са снимки от играта на волейбол с балони. Има два отбора, от двете страни на мрежата. Пуска се музика от младостта на играчите, както и десетина балона и отборите гледат да ги прехвърлят от страната на противника. Печели отбора, който има по-малко балони в полето си като свърши музиката. Имаше един дядо, който изби рибата, неговият отбор спечели 3 пъти благодарение на него.





Отделно от това, отбелязахме рождения ден на наше приятелче. Дени беше на върха на щастието да бъде част от събитието. Катереше се по надуваемите играчки наравно с всички, и се пускаше по пързалките, и крещеше с пълно гърло от кеф. Как да не я заведеш?!








Е, имахме и спокойни вечери вкъщи, в които децата играеха кротко и спокойно на бейблейди. В продължение на цели 15 секунди, в които да заснема тази идилична снимка, преди Дени да започне да пречи и досажда на брат си.



Засега толкоз. До нови срещи.