А сега накъде

Може би някои от вас се чудят как е Дени с нейното училище. Бързам специално да ги уведомя, че Дени не ходи на училище. Не още, и не се знае за момента дали въобще ще тръгне. Или поне докато ние като двама Дон Кихоти не се преборим с всички американски вятърни мелници.

Няма да ви занимавам с излишни подробности за задължителни детски ваксини, борба с лекари и училищни институции, защото на мен самата ми се повръща от тази тема вече. За момента е важно само, че поради факта, че Дени има пропуски по детските ваксини по разни съображения, тя не може да тръгне на училище. Дали ще съумеем да се преборим с всички страни въвлечени в спора незнам, но силно се надявам, защото Дени има нужда да отиде на училище.

Това че съм зодия близнаци ми дава възможност да изпитвам повече от едно силно чувство едновременно. Докато съм неимоверно раздразнена от факта, че Дени не може да тръгне на училище, също така съм неимоверно благодарна, защото Мишел, терапевтката на Дени по общо развитие ни предложи да се занимава с нея по веднъж в месеца за по 1 час БЕЗПЛАТНО. Това ме трогва до сълзи, защото е проява на много любов и загриженост към Дени и нас.

Ето Дени с нейния любим подарък от рождения ден, тунелчето:





Ето я отново Дени с нейното любимо занимание да се облича, преоблича, покрива главата с шалове и качулки.



Ето и Ради, с неговото любимо занимание да се прави на маймунка и да търси всевъзможни начини за привличане на вниманието. Каквото братчето, такова и сестричето.