3

Колебах се малко дали да ви представя суровата си емоция от вчерашния ден, но реших, че искам да съм откровена със себе си и с вас. И знам, че ако изчакам още ден-два преди да започна да пиша, емоцията вече няма да е сурова, а ще бъде изживяна, преосмислена, и в голяма степен преболедувана.

Вчера беше тъжно. На мен ми беше много тъжно много преди вчера.

Вчера настъпи, безпощадно си отиде и ме остави празна и сама, лутаща се в мисли от минало, което сега ми изглежда розово, и за бъдеще, което сега ми изглежда сиво.

В миналото е имало дни, в които съм мечтала терапевтките повече да не трябва да идват да работят с Дени. Мечтала съм тя да завърши програмата, защото вече няма нужда от техните услуги, но не се получи така. Терапевтките си идваха, въпреки моите терзания, докато в един прекрасен ден осъзнах, че бавно и полека те са се превърнали в приятели. В лелите и в бабите, които нямахме подръка, които идваха за по час всяка седмица и работеха с Дени упорито, всеотдайно и с любов, за да може тя да върви напред. Като рок звезда да върви напред, да танцува по сцената на живота и да забавлява публиката. Превърнали са се в опора, в мрежата, която ни предпазваше да не се убием, когато пропадахме надолу в трудни моменти.

Превърнаха се в част от живота ни, една слънчева и радостна част, като рояк сапунени мехури, които летят нагоре към небето и се обличат в цветовете на дъгата.

Те искрено обичат Дени. Видях го в насълзените им очи вчера. Обещахме си да поддържаме връзка на всяка цена и аз си обещавам да го правя.

После се замислих за хилядите статии които изчетох в последната година на тема личностно израстване и си спомних как в много от тях се казваше, че всичко се случва с причина. Хората попадат в живота ни с причина, и си отиват когато вече са изпълнили мисията си. Представях си нагледно как пътеката на живота на нашето семейство се преплита в продължение на две години с пътеките на техните животи, докъто настъпи разделение. Те са си свършили работата и аз трябва да го приема и да продължа напред. С усмивка при това, защото утре ме очаква ново вълшебство. Какво още не знам, но знам че е там. Това ми дава мъничко комфорт сега.

Вчера Дени направи 3. Сега дни по-късно гледам и сортирам снимките и я виждам щастлива, доволна, весела, ядяща, пиеща, ходеща, бърбореща, невероятна.

Тя е невероятна.

Честит рожден ден, Дени. Не можеш да си представиш на колко много неща си ни научила за тези 3 години. За това как да обичаме, как да се радваме, как да живеем сега и да не мислим за това, което ни чака утре. Благодаря ти за тези уроци. Честит Рожден Ден, мушмулче на мама сладко.

Дени определено проявява интерес към коли, строители, инструменти. Нейния празник започна и завърши със сглобяването на една кола, с болтчета, гайки и гаечни ключета. Ролкята на принцеса ни най-малко не я смути.