Едно-две неща

Вчера Ради имаше тържество в училище по случай Хелоуийн. Аз в абсолютен изблик си взех половин почивен ден, за да отида до училището, да гледам парада, и да го изненадам.




Изненадах го като че ли, но той съвсем по мъжки не се отдаде на излишни емоции, както например на мен ми се искаше. Нямаше изстъпления от рода да ме гледа с блеснали от радост очи, или да излезе от строя и да се хвърли да ме прегръща, а какво ли остава и да ме целува. Не. Той ме видя, погледа ме вървейки с леко загадъчна усмивка,



после се обърна и продължи.



После се обърна отново за миг, и отново се обърна напред. Този път окончателно.




Аз не че видях кой знае колко от парада, аз си гледах мойто, но всички деца бяха маскирани, и нищо че беше 12-13 градуса навън, някои бяха по без ръкави. Директорката беше като келнерка.



Вечерта се разходихме с приятелчета по нашия район да съберем на хората бонбоните, и беше весело. Особено весело беше да гледам Дени как участваше наравно с големите деца (в една малка част от времето).