И пак понеделник

Отново е понеделник, и макар този уикенд да беше за мен от 3 дни, пак не ми беше достатъчен. Работата ми все още не е свършена, и подозирам, че и петдневен уикенд да имам, пак ще е същото положение. Защото освен домашната работа имаме много книги да четем, много игри да играем, много филмчета да гледаме, много картинки да рисуваме, по разходки да ходим, пред които домашната работа все по-често губи по точки. Стои си в ъглите (и навсякъде другаде) и гледайки ме тъжно ме чака да й обърна внимание. Но аз не бързам. Все по-малко държа да съм единствения обръщач на такова внимание. Всеки, който изяви желание да се погрижи за нея е добре дошъл, без капка ревност я предавам. И отминавам с усмивка.

Лека полека прословутия ремонт отива към край. Малко по малко довършваме и подреждаме. Ради се е превърнал в голям любител на всякакъв вид Лего, реди ги сам, спазва инструкциите, и има все по-малко нужда от съдействие. Дори му отделих едно рафтче в детската стая, където да подрежда готовите изобретения.








Дени все още я чакаме да заиграе с кукли и парцалки, за момента обаче, мъжките дейности я вълнуват малко повече. Ето как решава да играе с бебешката количка:




В същото време проявява голям интерес към теорията по бременност, раждане и отглеждане на бебета. Цели два дни тази книга за майката и бебето я листи и прелиства и гледа със захлас бебенца и малки деца.








Тъй като се уредихме с една супер слънчева и топла неделя, отидохме до площадката. Поиграхме на воля, посмяхме се, и се прибрахме доволни.








Колко те обича мама? - Много!

Колко те обича мама? - Много!!


Колко те обича мама? - Много! Знам, неуморна съм, но искам да съм сигурна, че го знае. Има някой между вас, който би попитал кое е това момиченце в тунелчето, отговарям - незнам, случайна посетителка на парка, която явно ми се чуди на акъла. Много моля същият този някой да обърне внимание на плитката на Дени!













Самоснимките обикновено са смотани, ето избрано от десетките, които направих на двете ни. Боби, полагам усилия :)







Обичам я. И макар сърцето ми снощи да спря на няколко пъти при чуването на онзи запечатан в съзнанието ми звук, който ме изважда от дълбок сън и ме изстрелва като торпедо от леглото, закашляне, а след него повръщане, тази сутрин сърцето ми отново е пълно с любов догоре. Седя тук, гледам снимките и си казвам, че всичко е съвършено. Точно каквото трябва да бъде. И нищо не липсва.