Днес ще говорим за Наполеон в мен. За това как си мисля, че го има в мен, и за това как обича да изскача през прозореца в най-неподходящите моменти.
Откъде-накъде Наполеон ли? Ами останала съм с убеждението, че е можел да прави по 8 неща едновременно, и затова ми харесва да се сравнявам с него. До скоро се пуках вътрешно по шевовете от гордост, че мога да правя няколко неща едновременно и то все качествено. До скоро.
Представете си например следната случка. Петък вечер е и си пътувате към къщи от работа. Сърцето Ви бие радостно в гърдите, защото е петък вечер. И защото си пътувате към къщи от работа. И още защото ще водите децата на рожден ден. При последната мисъл сърцето Ви прескача един удар, защото си представяте нелеката задача да приготвите две деца и себе си за излизане, опитвайки се да запазите къщата в що-годе приличен вид, във време, в което половинката Ви ще е на работа. Но силната музика в колата Ви отвлича вниманието Ви, отпуска нервите Ви и ви настройва за веселба. Петък вечер - време за купон!
Прибирате се вкъщи, разменяте няколко правостоящи думи с половинката си преди да излезе за работа, затваряте вратата след него и оглеждате ситуацията - чиниите - измити, играчките - поприбрани, Дени - висяща на крачола на панталона Ви, Ради - играещ на игра на телевизора. Решавате, че първо ще нахраните малкото, ще облечете децата, после себе си, и ще се качите в колата весели и щастливи.
Малкото е във фаза, в която действието хранене се извършва на кухненската мивка, с пусната леко чешма. Защото ако не е на кухненската мивка, действието хранене просто не се извършва. А Вие сте една твърдо решена да нахрани детето си майка, в чиито случай целта оправдава средствата.
Инсталирате малкото на стола до мивката, и се въоръжавате с лъжица и купа супа. То си мокри ръцете и почва да иска всичко, което му е в полезрението - черпак, лъжица, чаша, капак на тенджера - да ги слага в мивката и да играе с тях. Най-интересен се оказва черпака, който се пълни с вода и после се излива обратно. Поне половината попада обратно в мивката. А другата половина попада по стола, шкафа, и накрая пода, където точно стоят краката Ви. Добре, че сте предвидлива и сте си събула чехлите. Малкото се нахранва, докато вие гордо подплисквате умножаващата се вода по пода с краката си. Задача номер едно - изпълнена. Тъй като образът на добрата домакиня все още не е заличен от съзнанието Ви, решавате да сложите кухнята в ред преди да преминете към следващата задача. Слагате малкото на шкафа до мивката и с бързи и отривисти движения измивате чиниите и избърсвате пода. Слагате всичко в ред и се запътвате нагоре да приготвяте дрехи на децата.
На първото стъпало, чувате Ради:
- Мамо, гладен съм!
- Аз мислех, че ще ядеш на рождения ден!
- Ама гладен съм! - провиква се той от дивана и Вие правите кръгом към кухнята. Топлите му яденето и му го сервирате на масата в кухнята.
- Мама храни! - казва Ради, който от едно известно време се вбебевява генерално.
Вие разбира се, се замисляте за момент, но в крайна сметка събирате купичка, лъжичка, хляб, и Дени, перманентно закачена на единия Ви лакът, и отивате към дивана. Нахранвате 6-годишния си син, умело отблъсквайки опитите на Дени да извади ориза от купичката, да Ви открадне хляба и да го натроши по мокета, или да Ви измъкне лъжицата от ръката. Точно, когато сте овладяли положението и сте успели стратегически да разположите Дени и яденето на Ради, когото храните с едната ръка, а с другата държите книжката, която четете на Дени, се чува:
- Мамо, жаден съм!
Мърморейки под носа си, че ще слагате ред в тая къща, взимате Дени на ръце и отивате да вземете вода за Ради. После събирате съдовете, отново слагате Дени на шкафа до мивката и отново измивате и слагате кухнята в ред. И отново се отправяте нагоре да вземете дрехи на децата.
Приготвяте дрехи на Ради, и докато той се облича приготвяте дрехи на Дени, която неотлъчно седи на ръката Ви. Понякога, когато Ви натежи, или Ви омръзне да я носите като перманентен трети горен крайник, я пускате на земята, а тя след 2 секунди е увиснала на панталона Ви и прави ходенето опасно, да не кажа невъзможно. Затова размисляте и отново я вземате на ръце.
Оставяте Ради да се облича и отивате да сменяте памперса на Дени. Тя разбира се не е хич кооперативна - гъне се като дъждовен червей на малкото място, докато се опитвате да й закопчеете памперса, смее се и се опитва да се измъкне от ръцете Ви. Хвърляте един безпомощен поглед в огледалото и чувате:
- Мама обуе чорапи Ради!
- Хайде обуй се ти де, можеш! - казвате Вие, изнервена от бебешкото говорене.
- Не могаааааааааааааа! - извива той, а Вие довършвате криво-ляво памперса и се впускате на помощ.
Ради е готов, остава Дени и Вие, мислите Вие, и мечтаете за момента, в който ще седнете в колата и ще се отпуснете.
С Дени на ръката Ви изваждате нейните дрехи и започвате да я обличате. Тя съответно се опитва да Ви избяга и смеейки се се щурка по леглото.
- Мамо, сложи ми гел на косата!
С една ръка слагате гел на косата на Ради, а с другата държите Дени да не разхвърля приготвените изгладени дрехи. Обличате я и я паркирате на дивана до Ради, докато изгладите своите дрехи. Бързо изтичвате надолу при дъската за гладене и действате бързо, но след секунда чувате малките крачета да тупкат по пътя към вас.
-Ааааааааааа! - казва Дени, когато Ви открие. Вниманието й мигновено се насочва към кабела на ютията.
-Ради, ела я вземи, че ми дърпа кабела на ютията!! - провиквате се Вие.
-Дени, ела при Ради, ела, ела! - извиква Ради, но Дени не му обръща никакво внимание. Премества се от кабела на ютията до коша с ролки тюл за балетните полички от магазина и започва да ги дърпа и размотава по пода. Разни цветове тюл се омотават под краката й, но Вие само си казвате "Няма значение, по-добре това, отколкото кабела на ютията!" Коша с панделки, в съседство на коша с ролките тюл, е следващ подред. Ролките панделки политат към пода една след друга, размотават се качествено и се оплитат.
Най-после изглаждате дрехите и прибирате ютията. Зарязвате панделките и тюла за по-добри времена и отивате към банята да си оправяте косата. Дени идва по петите Ви. Със замах отваря горното чекмедже и почва да вади съдържанието на земята - студена кола маска, нови самобръсначки и четки за зъби, извивачка за мигли, която залепва на окото си преди да тупне на пода.
- Мамо, каква кола искаш?
- Моля?? - провиквате се Вие през бръмченето на сушоара.
- Каква кола искаш? - повтаря Ради.
- Черна! - отговаряте Вие и смятате темата за приключена.
- Кой ти е любимия цвят за всичко? - Ради цъфва на вратата на банята.
- Незнам, нямам любим цвят за всичко - отговаряте Вие, сушейки косата си и наблюдавайки с крайчето на окото си Дени да не извади някое животоопасно нещо от чекмеджето. Препъвайки се в купчината неща на пода в банята отивате в стаята и започвате да се обличате.
-Ака ми се! - надава боен писък Ради, а Вие се чудите как така Дени не виси на крачола Ви. После чувате тракането в кухнята и разбирате, че като се качите горе ще видите по пода всички черпаци, и всевъзможни кухненски посуди извадени от шкафовете. Въздъхвате и продължавате да се обличате.
Оглеждате бъркотията от панделки и тюл по пода преди да излезете от стаята. После спокойно изгасяте лампата. И затваряте вратата. Наполеон е изскочил през прозореца. Не знаете в кой точно момент, но е факт.
Качвате се горе и в кухнята виждате точно каквото очаквахте - прибори, пластмасови чаши, тенджерки и капаци се търкалят по плочките, а Дени седи по средата и пъха неща едно в друго. После ги вади и пак ги слага.
Хладнокръвно приготвяте бебешката чанта - памперси, комплект дрехи, бисквити, шише мляко, като внимавате да не настъпите черпаците по пода.
Обличате якетата и обувките на децата, изгасяте лампата и зарязвате всичко както си е. За после. Копнеете да закопчеете децата в седалките им и да седнете на своята.
И да си отдъхнете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар