Радост

Часовете след докторския преглед на Дени са най-радостните часове в моя живот сега. Часовете, в които тя вече е измерена, числото е записано в нейната графика, докторът си е казал, каквото си е имал да си казва и е, каквото е. Часовете, в които не се притеснявам за това какво и колко е яла през деня, и мога съвсем спокойно да й дам ягоди за вечеря (43 калории за 1 чаша ягоди). Вече трета година живея в тих ужас от докторските прегледи. Не мога да се оттърся от чувството, че това е един тест за нас като родители. Как сме я хранили, как сме я гледали, колко е качила. Бебешкият кантар се е превърнал в мебел в спалнята ни. Когато ме питат дали я меря всеки ден, добавяйки, че не трябва да я меря всеки ден, аз лъжа. Защото я меря всеки ден, а през уикенда и по няколко пъти, въпреки, че знам, че теглото варира и така само се измъчвам.

Вчера играх щраус. Изпратих Чавдар да заведе Дени на преглед, а аз бях с Ради. Нищо не ми пречеше да отида, но не можех да се накарам. Почти както саморъчно направена кола-маска, намазваш и просто не можеш да се накараш да дръпнеш. Нещо такова. Но затова пък изживях едно много интересно изживяване. Ради стоя с мен на работа половин час и през това време моите колежки дойдоха да се запознаят с него, поговориха си, питаха го неща, охкаха и ахкаха колко е сладък и как хубаво говорел (те знаят, че не говорим английски вкъщи). Аз стоях глупаво нахилена, сърцето ми биеше бясно в гърлото ми от щастие, гордост, че той е мой. Сега. Че е толкова спокоен и възпитан. Че ми е даден. Сълзи напираха в очите ми дори, едва ги удържах.

После отидохме да пазаруваме в любимия ни магазин, и когато Чавдар ни се обади да каже, че всичко е наред, че Дени е качила повече от половин кило за 3 месеца, че вече е в 75% на графиката на Wolf-Hirschhorn за тегло, че ни е похвалил за добре свършената работа, че е харесал много всички неща, които може да прави, аз се успокоих. Извадих главата от пясъка, оттърсих се и се огледах. Светът е едно хубаво място всъщност. И напазарувах всичко, което Ради поиска, и което едно малко гласче ми прошепна в ухото. Тоест, не непременно най-полезните и най-хранителни храни за детския организъм, но много важно. Празнуваше ми се. Сега имаме 5 различни торби чипс на шкафа в кухнята, но ми правят кеф.

И така, гилотината падна и ни пропусна. Следващата е планирана за началото на юни.