вторник, 15 февруари 2011 г.

Един (прекрасен) ден

"Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада" са казали хората и са били много прави. Не е лесно да се постигне, но постигне ли се - лимонадата е с сладко-кисел интересен вкус. Неповторим.

Вчера си взех болничен. Защото Дени е със стомашен вирус, който я прави отпусната, жална, хленчеща и мрънкаща. Останах вкъщи и се въоръжих със спринцовка в едната ръка и чаша с електролитна вода в другата и давах на Дени на малки дози през целия ден. За да не допускаме да отиде в болница за обезводняване.

Междувременно навън беше чуден ден. Топъл и слънчев, като през пролетта. Подходящ за правене на лимонада.

Затова взех Ради и отидохме да се забавляваме. Отидохме в едно студио за керамика, където си избрахме по нещо и го боядисахме както си искаме. После те ще го изпекат и гланцират и ще отидем да си го вземем.

Ради си избра буквите от името му, а аз си избрах една захарничка, която в последствие разбрах, че е съдче за съхраняване на целувки и прегръдки! Имах нужда от едно такова!


Photobucket

Photobucket


Ето полуготовия продукт. След седем дни можем да отидем да си ги вземем - изпечени и гланцирани, а дотогава ще потропвам нетърпеливо с крак.

Photobucket

Photobucket


Финални мигове в студиото - мигове за самоснимки. Ради е уникален - за секунди може да изщрака маса снимки!

Photobucket


Небето привечер също не беше за изпускане...

Photobucket

Няма коментари:

Публикуване на коментар