Дела и документи от последните две седмици

С края на учебната година и с двама ученика, графикът ни е двойно натоварен. Като че ли и аз броя дните до края на учебната година, за да успокоим малко темпото.

Преди две седмици Дени имаше спортно мероприятие в училище. Беше за всички деца с някакъв вид специални нужди, както тук ги наричат. Аз не обичам да отъждествявам Дени с тази категория, но в дни като този реалността ме потупва по рамото и ме поздравява. После тръгваме заедно, ръка за ръка, ставаме свидетели на събитието, в което деца, в различна степен ограничени физически и умствено, спортуват. Дени участва наравно с всички деца, въпреки че беше най-мъничката от тях. След събитието, онази реалност и аз си казахме довиждане. Аз я оставих на стадиона, обърнах й гръб, и отново я забравих. Подадох ръка на другата ми реалност, на по-реалната ми, ежедневната ми реалност, в която Дени е дете като всички други. Силна, смела, весела, обичаща живота.













Ради завърши втори клас в българското училище. Имаше сладко тържество, след което децата отиват в заслужена лятна ваканция. Ще се видят отново през септември. Ради не е голям любител на българското училище, но смятаме да го помъчим още малко.











Дени проявява сериозен баланс, започва да скача на леглото без да се държи. Прави един-два подскока, с отлепяне на краката от матрака, след което пада със смях. И отново става.





Дени много харесва да играе с по-големите деца. Те не са непременно на същата вълна като нея, но тя упорито ги преследва. Навсякъде.





Шансът да заснема двете си деца гледащи в камерата и смеещи се попада в интервала от 0 до минус безкрайност. Ако едното гледа в камерата, то другото няма да гледа. Ако и двете гледат, то едното ще дъвче дъвка. Ако едното не дъвче дъвка, то нито едното няма да гледа в камерата.





Бейблейд манията е в разгара си. Нищо не е по-интересно от това да въртиш пумпали нон стоп. Вкъщи, в училище, на гости, навън. Навсякъде!

(Ради)о Ереван

Ради имаше два мача в неделя. По време на втората игра забелязахме едно момченце от другия отбор, което беше значително по-дребно от останалите деца, но пък играеше страхотно. Като си тръгвахме от игрището с Ради го коментирахме и той се произнесе:

- Това момченце е като моята сестричка - много дребен, но много добър!

И аз запомних този момент като момент на пълно щастие.

М. Мама

Дени ме изненада миналата седмица. Изненада ме с това, че знае 3 букви. Докато четяхме книжка, тя посочвайки към буквата М казва:
- М!! Мама!!

При което сърцето ми прескача един удар. От какво ли не - гордост, радост и мъничко изненада, признавам си.
После разпозна още 2 букви - B и О. А по-късно стигнахме до буквата R, аз й казах:

- Това е "R".

А тя:

- Ради!!

И сърцето ми прескочи нов удар. По същите причини.

Тя е невероятна.

Ден на мама

Беше хубав уикенд. Сравнително топъл, слънчев и пълен със събития. Взех си го почивен от учене, чистене и готвене и се отдадох на каквото си искам. Разходки, кино, пазаруване, рождени дни, филми и игри.

Дени беше много щастлива, че дойде с нас на Бой Скаутската вечер на Ради в петък. Обикновено я оставяме вкъщи, но този път понеже беше навън я взехме с нас и тя беше във възторг.










В неделята пък посети мача на Ради, и понеже не е от онези деца дето където го оставиш там го намираш бях непрестанно по петите й и съответно изпуснах гола на Ради.






А следобеда ходихме на парк.






















Приятна седмица!

Екскурзия

Дени отиде на първата "екскурзия" от училището. Аз разбира се доброволствах, нямаше начин да мине без мен, макар че беше доста наблизо до училището. Заведоха ги на една ферма с животни. Дени не беше много възторгната, през цялото време ми вися на лакътя, и аз я носих като брошка. Отпусна се за малко към края, малко насилствено я пуснах при кокошките и тя поигра там с другите деца.











Добре че бях в този край, иначе щяхте да се шашнете колко по-дребна е Дени в сравнение с останалите деца. Вярно, че класът е сборен с деца от 3 до 5 години. Аз този път се удържах да не попитам кой на колко години е. Стига вече със сравненията.





Позираме...










И пак позираме, малко натрапени в чуждата снимка...




Дени, с една от помощник учителките, от която подразбрах, Дени е научила първта фраза на английски: "Дени красива".










Снощи изпуснах супер луната, за което много ме е яд, но ето ви едно-две слънчица.

Дени

Дени харесва училището. Ей така, изведнъж. Започна да ходи с желание, дори си нарамва раницата в събота и казва:
-Утиам. Чиищи.
И после гледа едно такова объркано, а в очите й се чете: "Как така няма училище в събота, откъде накъде?!"

В петък я водих на едно мероприятие организирано от учебната система в нашия район. Беше нещо като и аз не знам как точно да го опиша, но имаше щандове с представяния най-различни, свързани по един или друг начин с децата, надуваеми играчки, колелета, балони, маски и прочие забавления за малките деца от учебната система. Съответно бяха учители, помощници и терапевти, социални работници и други длъжности работещи с децата. Всичките накуп.

Аз се запознах с две от помощничките в класа на Дени, в който освен учителката, има общо 3 помощници. На 13 деца. Доста впечатляващо бих казала. Та запознах се с две от тях и казвам ви, обичам ги. Като ги гледам как говорят за нея, как подтичват покрай нея като изчезне от кадър. Да, много е освежително да знаеш, че изпращаш детето си в любяща атмосфера.

Реших, че трябва да ви кажа просто.




Дени с учителката си, която много ми прилича на C.C. Catch. Спомня ли си я някой?



Интересното беше, че в цялата лудница Дени обърна специално внимание на две неща. По-точно едно нещо, но два пъти. Едни хора си тръгваха от щанда на Дисни с торбички със снимка на маймунката Оскар от последния им филм (документален), Дени посочи торбичките и извика:
-Мънки!!!

А после като отивахме към надуваемата играчка най-отгоре имаше голяма надуваема маймуна и тя я посочи викайки:
-Мънки!!!

Което за мен автоматично беше сигнал, че детето се впечатлява от себеподобните си (хе-хе) и че трябва непременно да го заведем да гледа филма за Оскар. Което и направихме, и държа да ви кажа, че удържахме фронта. Цял час и двайсет минути. Е, не че е гледала през цялото време, и не че не се местеше от баща си в мен и обратно и обратно и обратно, и към края започна да изследва какъв точно тапет има на стената в киното, но като цяло се държа прилично и не се наложи да я извеждаме навън, за да не ни набият вътре. Успех.

Аз

Удивително е как попадам на неща, които ме вълнуват точно когато ми е необходимо. Когато усещам промяна в енергията в мен и около мен, когато се усещам на ръба на нещо, което не винаги мога добре да обясня или дори да осмисля. Нещото, което ме развълнува днес е това. Огледало на моите мисли, на моите чувства, на моите търсения.

It doesn’t interest me what you do for a living.
I want to know what you ache for
and if you dare to dream of meeting your heart’s longing.

It doesn’t interest me how old you are.
I want to know if you will risk looking like a fool
for love
for your dream
for the adventure of being alive.

It doesn’t interest me what planets are squaring your moon...
I want to know if you have touched the center of your own sorrow
if you have been opened by life’s betrayals
or have become shriveled and closed from fear of further pain.

I want to know if you can sit with pain
mine or your own
without moving to hide it,
or fade it,
or fix it.

I want to know if you can be with joy
mine or your own,
if you can dance with wildness and let the ecstasy fill you to the tips of your fingers and toes
without cautioning us
to be careful,
to be realistic,
to remember the limitations of being human.

It doesn’t interest me if the story you are telling me is true.
I want to know if you can disappoint another to be true to yourself.
If you can bear the accusation of betrayal and not betray your own soul.
If you can be faithless and therefore trustworthy.
I want to know if you can see Beauty even when it is not pretty every day.
And if you can source your own life from its presence.

I want to know if you can live with failure
yours and mine
and still stand at the edge of the lake and shout to the silver of the full moon,“Yes!”

It doesn’t interest me to know where you live or how much money you have.
I want to know if you can get up after the night of grief and despair
weary and bruised to the bone and do what needs to be done to feed the children.

It doesn’t interest me who you know or how you came to be here.
I want to know if you will stand in the center of the fire with me and not shrink back.

It doesn’t interest me where or what or with whom you have studied.
I want to know what sustains you from the inside when all else falls away.

I want to know if you can be alone with yourself
and if you truly like the company you keep in the empty moments.

Признавам си, че направих жалък опит за превод на български. Не го харесах и го разкарах.

Простете.