Дени

Дени харесва училището. Ей така, изведнъж. Започна да ходи с желание, дори си нарамва раницата в събота и казва:
-Утиам. Чиищи.
И после гледа едно такова объркано, а в очите й се чете: "Как така няма училище в събота, откъде накъде?!"

В петък я водих на едно мероприятие организирано от учебната система в нашия район. Беше нещо като и аз не знам как точно да го опиша, но имаше щандове с представяния най-различни, свързани по един или друг начин с децата, надуваеми играчки, колелета, балони, маски и прочие забавления за малките деца от учебната система. Съответно бяха учители, помощници и терапевти, социални работници и други длъжности работещи с децата. Всичките накуп.

Аз се запознах с две от помощничките в класа на Дени, в който освен учителката, има общо 3 помощници. На 13 деца. Доста впечатляващо бих казала. Та запознах се с две от тях и казвам ви, обичам ги. Като ги гледам как говорят за нея, как подтичват покрай нея като изчезне от кадър. Да, много е освежително да знаеш, че изпращаш детето си в любяща атмосфера.

Реших, че трябва да ви кажа просто.




Дени с учителката си, която много ми прилича на C.C. Catch. Спомня ли си я някой?



Интересното беше, че в цялата лудница Дени обърна специално внимание на две неща. По-точно едно нещо, но два пъти. Едни хора си тръгваха от щанда на Дисни с торбички със снимка на маймунката Оскар от последния им филм (документален), Дени посочи торбичките и извика:
-Мънки!!!

А после като отивахме към надуваемата играчка най-отгоре имаше голяма надуваема маймуна и тя я посочи викайки:
-Мънки!!!

Което за мен автоматично беше сигнал, че детето се впечатлява от себеподобните си (хе-хе) и че трябва непременно да го заведем да гледа филма за Оскар. Което и направихме, и държа да ви кажа, че удържахме фронта. Цял час и двайсет минути. Е, не че е гледала през цялото време, и не че не се местеше от баща си в мен и обратно и обратно и обратно, и към края започна да изследва какъв точно тапет има на стената в киното, но като цяло се държа прилично и не се наложи да я извеждаме навън, за да не ни набият вътре. Успех.