Отидохме на кино снощи. С децата, да гледаме "Самолети", който току-що излезе. Ходили сме на кино вече няколко пъти заедно и мога да кажа, че е доста сполучливо преживяване като се има предвид Дени за колко кратко се съсредоточава обикновено, както и факта, че вече ходи с гащи през деня, а не с памперс и имаме чести посещения до тоалетната.
Салонът беше учудващо празен. Ние бяхме единствени на нашия ред. Дени погледа погледа, а после започна да яде солети и да къстосва напред-назад по целия ред.
Като филма свърши и си тръгвахме, татко й попита:
- Ти защо не гледа филма за самолетите, Дени?
А тя:
- Аз само ги слушах.
понеделник, 12 август 2013 г.
събота, 15 юни 2013 г.
Добър ден
Добър ден. И добре сте дошли, мои мили посетители.
При нас е весело. Твърде весело на моменти и едва си насмогваме със задачите.
Какво се случи в последните месеци? Уж нищо кой знае какво, а ето как времето неусетно е отлетяло и аз се появявам тук 3 месеца по-късно.
Като цяло, голямата случка е, че децата приключиха училище. Ради преминава в трети клас на американското училище, със страхотни оценки и коментари от учителката. Всичко му се отдава лесно, слуша в клас, възприема бързо, добър е със съучениците си и не образува проблеми на учителката. За разлика от сестра си, която не слуша в клас, опитва се да си прави каквото си иска и да контролира всички ситуации, бива наказана поне един път на ден, защото бута децата, щипе ги или им дърпа играчките. И като я попиташ защо е била наказана съвсем спокойно отговаря: "Бутах децата", и се хили. И гледа дяволито. И ние не знаем как да й подействаме.
Ради за първи път имаше училищен концерт. Не пролича да се вълнува особено от своята изява. Даже беше преговарял с учителката да не му дават допълнителни реплики. Минималното необходимо и толкоз.
Дени пък имаше мини екскурзия с нейния клас за края на годината. Горкичката, все още съобщава сутрин, че иска да отива на училише, толкова много й харесва, макар да се бута с децата и да я наказват веднъж-дваж на ден.
И сега дните преминават в четене, разходки и игри. Безгрижие, с което не всеки може да се похвали.
Аз на всичкото отгоре се включих в нов бизнес. Ако се интересувате от кремове за лице и тяло с органични съставки и без химикали, моля обадете се. Имам какво да ви разкажа.
При нас е весело. Твърде весело на моменти и едва си насмогваме със задачите.
Какво се случи в последните месеци? Уж нищо кой знае какво, а ето как времето неусетно е отлетяло и аз се появявам тук 3 месеца по-късно.
Като цяло, голямата случка е, че децата приключиха училище. Ради преминава в трети клас на американското училище, със страхотни оценки и коментари от учителката. Всичко му се отдава лесно, слуша в клас, възприема бързо, добър е със съучениците си и не образува проблеми на учителката. За разлика от сестра си, която не слуша в клас, опитва се да си прави каквото си иска и да контролира всички ситуации, бива наказана поне един път на ден, защото бута децата, щипе ги или им дърпа играчките. И като я попиташ защо е била наказана съвсем спокойно отговаря: "Бутах децата", и се хили. И гледа дяволито. И ние не знаем как да й подействаме.
Ради за първи път имаше училищен концерт. Не пролича да се вълнува особено от своята изява. Даже беше преговарял с учителката да не му дават допълнителни реплики. Минималното необходимо и толкоз.
Дени пък имаше мини екскурзия с нейния клас за края на годината. Горкичката, все още съобщава сутрин, че иска да отива на училише, толкова много й харесва, макар да се бута с децата и да я наказват веднъж-дваж на ден.
И сега дните преминават в четене, разходки и игри. Безгрижие, с което не всеки може да се похвали.
Аз на всичкото отгоре се включих в нов бизнес. Ако се интересувате от кремове за лице и тяло с органични съставки и без химикали, моля обадете се. Имам какво да ви разкажа.
неделя, 3 март 2013 г.
(Ради)о Ереван
Смешките на (Ради)о Ереван понамаляват с неговото порастване, но понякога ражда по някой забавен бисер, който не мога да не споделя с вас.
Като например миналия уикенд си се разхождахме в полу-пролетното време двамата и си бяхме сменили ролите - аз бях него, а той беше мен. И той повдигна темата за какво ще се яде за вечеря, и аз го питам:
- Какво ще има за вечеря утре, мамо? - а той ми отговаря:
- Зеленчуци!!!
- Зеленчуци? Аз не обичам зеленчуци, мамо!! Какви зеленчуци?! - а той, в ролята на майката:
- Удушени зеленчуци, какви!
***
Цели осем години (Ради)о Ереван. Страхотно е да го наблюдаваш как от страхотно малко момченце се превръща в страхотно голямо момче. Представям си само колко по-страхотен ще продължава да става!
Като например миналия уикенд си се разхождахме в полу-пролетното време двамата и си бяхме сменили ролите - аз бях него, а той беше мен. И той повдигна темата за какво ще се яде за вечеря, и аз го питам:
- Какво ще има за вечеря утре, мамо? - а той ми отговаря:
- Зеленчуци!!!
- Зеленчуци? Аз не обичам зеленчуци, мамо!! Какви зеленчуци?! - а той, в ролята на майката:
- Удушени зеленчуци, какви!
***
Цели осем години (Ради)о Ереван. Страхотно е да го наблюдаваш как от страхотно малко момченце се превръща в страхотно голямо момче. Представям си само колко по-страхотен ще продължава да става!
петък, 1 март 2013 г.
Любов към учението
Дениз показва завидна любов към учението. Буквите са й нещо любимо, обича да й четат книжки, да си гледа песнички за азбуката, и да играе всякакви игри свързани с буквите. Числата за момента изостават по любимост, но много важно, ще им дойде времето. А ако не им дойде, няма да им дойде и толкоз.
Дени ходи на училище със страхотно желание и ентусиазъм, и неусетно за мен попива сума ти информация. Вечер се опитва да ни разказва как е минал денят й, какво са правили, на какво са играли, какво са яли. На мен не винаги ми е лесно да я разбирам какво казва, но цялото упражнение ме изпълва тотално.
Предлагам на вашето внимание едно ново видео с лошо качество, в което Дени си упражнява звуците. А аз си умирам от кеф, защото не знаех, че знае толкова много!
Дени ходи на училище със страхотно желание и ентусиазъм, и неусетно за мен попива сума ти информация. Вечер се опитва да ни разказва как е минал денят й, какво са правили, на какво са играли, какво са яли. На мен не винаги ми е лесно да я разбирам какво казва, но цялото упражнение ме изпълва тотално.
Предлагам на вашето внимание едно ново видео с лошо качество, в което Дени си упражнява звуците. А аз си умирам от кеф, защото не знаех, че знае толкова много!
вторник, 5 февруари 2013 г.
(Ради)о Ереван
Вчера (Ради)о Ереван въодушевено ми обясняваше:
- Мамо, можеш ли да направиш от онези - показва малки правоъгълничета с ръце - дето баба Дора ги правеше...
Аз го гледам недоумяващо.
- Как се казваха... Колумбички!!
- Тoлумбички?
- Да, да, тoлумбички!
- Мамо, можеш ли да направиш от онези - показва малки правоъгълничета с ръце - дето баба Дора ги правеше...
Аз го гледам недоумяващо.
- Как се казваха... Колумбички!!
- Тoлумбички?
- Да, да, тoлумбички!
понеделник, 28 януари 2013 г.
Уроци на живота
Да, отдавна не Ви бях надувала главата с моите уроци за живота. Сигурно защото при мен се повтарят едни и същи уроци и нищо ново не научавам, или пък не съумявам винаги да извадя комичното от съответната ситуация. Но днес, днес искам да Ви разкажа как последните моменти не са Ви приятели. Последните моменти добавят онази излишна щипка напрежение в и без това напрегната Ви програма, особено, когато се опитвате да ги натъпчете с повече дейности, отколкото могат да поемат.
Представете си например, че е неделя сутрин и Вие се готвите да отпътувате на детски рожден ден. Опитвате се поне. Да се приготвите, първо другите, а после и себе си и да тръгнете. Трудно е, разбира се, но Вие сте под пара, защото от има-няма седем часа Вие сте се занимавали с не едно или две неделни неща (неделни за Вашата къща) - наготвили сте (пиуе със зеуе), приготвяли сте, сервирали и отсервирали кафета, закуски, сокове и смутита за домочадието с любов. Правите неща и гледате часовника и си казвате "Ооо, има време, до еди-колко си часа ще сме готови, няма страшно", и продължавате със следващата купчина чинии за миене, или с измитането за пореден път на пода на кухнята.
В последния половин час преди тръгване Вие обличате малкото, правите му прическа, приготвяте дрехи на баткото и си оставяте 15 минути за да приготвите себе си. И тук е вашата основна грешка. Очевидно забравяте, че когато малкото дете е оставено безнадзорно, то се превръща във вихрушка, която обръща що-годе подредената Ви къща с главата надолу. Нищо не е по-различно в тази конкретна неделя. Докато Вие работите върху себе си в малката баня (метър на два), малкото фучи наоколо със скорост една купчина в секунда.
В миг, малкото се завърта около Вас, взима със замах една влажна кърпа и я превръща в шал, после изхвърча с космическа скорост и със същата се връща влачейки след себе си празна бебешка количка. Прави едно две кръгчета с нея в малката баня, в процеса образувайки розови топки от килимчетата на пода. После се присеща да започне да прави кули с кутийките мазила по плота на шкафчето, или да ползва нещо от тоалетната Ви чантичка като гривна-дъга. Или пък за пореден път да провери какво има по чекмедженцата, отваряйки ги и затваряйки със засилка "Бам! Бам! Бам!"
- Тва кво е?
- Кремче, не е за тебе, не го пипай!
- Тва кво е?
- На мама едно герданче, не го пипай!!
- А тва кво е?
- Шнолка за косичка, прибирай и затваряй вече!!!
И така, Вие забелязвате как вместо да се приготвяте за излизане, използвате последния момент със съвсем друга цел - да внимавате да не се спънете в нещо първо, и второ да се смеете с малкото, да правите снимки на хаоса, което единствено го стимулира да мисли нови и нови бели.
Та моя урок за днес е, оставете купчините чинии в мивката. Оставете боклуците по пода, те ще са си там независимо колко пъти в денонощието се опитате да им наваксате. Постъпете както учат в самолетите за кислородните маски - първо на вас и след това на всички останали. Абстрахирайте се от всичко и се погрижете първо за себе си!
Представете си например, че е неделя сутрин и Вие се готвите да отпътувате на детски рожден ден. Опитвате се поне. Да се приготвите, първо другите, а после и себе си и да тръгнете. Трудно е, разбира се, но Вие сте под пара, защото от има-няма седем часа Вие сте се занимавали с не едно или две неделни неща (неделни за Вашата къща) - наготвили сте (пиуе със зеуе), приготвяли сте, сервирали и отсервирали кафета, закуски, сокове и смутита за домочадието с любов. Правите неща и гледате часовника и си казвате "Ооо, има време, до еди-колко си часа ще сме готови, няма страшно", и продължавате със следващата купчина чинии за миене, или с измитането за пореден път на пода на кухнята.
В последния половин час преди тръгване Вие обличате малкото, правите му прическа, приготвяте дрехи на баткото и си оставяте 15 минути за да приготвите себе си. И тук е вашата основна грешка. Очевидно забравяте, че когато малкото дете е оставено безнадзорно, то се превръща във вихрушка, която обръща що-годе подредената Ви къща с главата надолу. Нищо не е по-различно в тази конкретна неделя. Докато Вие работите върху себе си в малката баня (метър на два), малкото фучи наоколо със скорост една купчина в секунда.
В миг, малкото се завърта около Вас, взима със замах една влажна кърпа и я превръща в шал, после изхвърча с космическа скорост и със същата се връща влачейки след себе си празна бебешка количка. Прави едно две кръгчета с нея в малката баня, в процеса образувайки розови топки от килимчетата на пода. После се присеща да започне да прави кули с кутийките мазила по плота на шкафчето, или да ползва нещо от тоалетната Ви чантичка като гривна-дъга. Или пък за пореден път да провери какво има по чекмедженцата, отваряйки ги и затваряйки със засилка "Бам! Бам! Бам!"
- Тва кво е?
- Кремче, не е за тебе, не го пипай!
- Тва кво е?
- На мама едно герданче, не го пипай!!
- А тва кво е?
- Шнолка за косичка, прибирай и затваряй вече!!!
И така, Вие забелязвате как вместо да се приготвяте за излизане, използвате последния момент със съвсем друга цел - да внимавате да не се спънете в нещо първо, и второ да се смеете с малкото, да правите снимки на хаоса, което единствено го стимулира да мисли нови и нови бели.
Та моя урок за днес е, оставете купчините чинии в мивката. Оставете боклуците по пода, те ще са си там независимо колко пъти в денонощието се опитате да им наваксате. Постъпете както учат в самолетите за кислородните маски - първо на вас и след това на всички останали. Абстрахирайте се от всичко и се погрижете първо за себе си!
неделя, 13 януари 2013 г.
Честита Нова Година
Нещо се случи с мен. Дали това, че най-после намерихме своето "нормално" ежедневие, или просто преглътнахме новостите, състоянието на Дени и решихме да продължим нататък. Дали аз заздравих раните по сърцето си и този блог изпълни ролята си на така необходим навремето отдушник... Дали намерих други автори, и други блогове, които ме карат да се чувствам като леко посредствен автор и съответно ме спират да натоварвам блоговото пространство с моята проза... Или пък всичко от гореизброеното... Незнам, но факт е, че нещо ме спира да изливам мисли и чувства тук, макар че мисля и чувствам много. Твърде много на моменти.
А също е вярно, че съм заета да изпивам красотата на моментите и да ги запечатвам в себе си. Дълбоко, неизличимо, и съзнанието ми най-после е отново сравнително бистро и не се плаша, че спомените ми ще избледнеят и изчезнат безвъзвратно.
Беше хубав празничен сезон. Е, имаше драми разбира се, без това накъде?! Децата бяха болни, първо Ради, после Дени, с ужасна кашлица и температура, която ни накара да отменим празника за нейния четвърти рожден ден и да прекараме няколко часа в спешното, за да сме сигурни, че не си имаме работа с пневмония. За щастие не беше пневмония, но празненството така и не отпразнувахме. Тъжничко ми е малко за това, защото Дени за първа година беше толкова развълнувана, искаше си рождения ден, и децата, и коронката, и тортата, и надуваемите замъци за скачане. Ще й се реваншираме някак. И скоро.
Та поради оздравяващи деца прекарахме повече време вкъщи в правене на сладко нищо. Всеки по интереси, с разхвърляна къща и хранене без режим. Но пък точно от безгрижие имахме нужда.
Нали помните, че ме преследват сърца навсякъде? Ето едно, случайно попаднало парченце опаковъчна хартия...
Харесвам ги, поставят ме на мястото ми, и изпълват сърцето ми с благодарност, защото това което имаме е достатъчно, и нищо повече не е нужно в този момент...
Както казах, отдадохме се на правене на нищо - телевизия, игри, книжки, в разбърканата къща... А слънцето хвърляше отблясъци по пода и го правеше съвършено...
Незнайно защо Дени изпитва силно задоволство да гледа видеа на бебета, които получават ваксини в докторския офис. И плачат. Незнам как си ги намира всеки път и си ги гледа с интерес.
А вчера се възползвахме от мекото време и се разходихме навън. Днес вече е студено.
За финал ви черпя едно видео на Дени, в което демонстрира колко много букви от азбуката знае...
А също е вярно, че съм заета да изпивам красотата на моментите и да ги запечатвам в себе си. Дълбоко, неизличимо, и съзнанието ми най-после е отново сравнително бистро и не се плаша, че спомените ми ще избледнеят и изчезнат безвъзвратно.
Беше хубав празничен сезон. Е, имаше драми разбира се, без това накъде?! Децата бяха болни, първо Ради, после Дени, с ужасна кашлица и температура, която ни накара да отменим празника за нейния четвърти рожден ден и да прекараме няколко часа в спешното, за да сме сигурни, че не си имаме работа с пневмония. За щастие не беше пневмония, но празненството така и не отпразнувахме. Тъжничко ми е малко за това, защото Дени за първа година беше толкова развълнувана, искаше си рождения ден, и децата, и коронката, и тортата, и надуваемите замъци за скачане. Ще й се реваншираме някак. И скоро.
Та поради оздравяващи деца прекарахме повече време вкъщи в правене на сладко нищо. Всеки по интереси, с разхвърляна къща и хранене без режим. Но пък точно от безгрижие имахме нужда.
Нали помните, че ме преследват сърца навсякъде? Ето едно, случайно попаднало парченце опаковъчна хартия...
Харесвам ги, поставят ме на мястото ми, и изпълват сърцето ми с благодарност, защото това което имаме е достатъчно, и нищо повече не е нужно в този момент...
Както казах, отдадохме се на правене на нищо - телевизия, игри, книжки, в разбърканата къща... А слънцето хвърляше отблясъци по пода и го правеше съвършено...
Незнайно защо Дени изпитва силно задоволство да гледа видеа на бебета, които получават ваксини в докторския офис. И плачат. Незнам как си ги намира всеки път и си ги гледа с интерес.
А вчера се възползвахме от мекото време и се разходихме навън. Днес вече е студено.
За финал ви черпя едно видео на Дени, в което демонстрира колко много букви от азбуката знае...
Абонамент за:
Публикации (Atom)