Иска ми се да ви наприказвам какво се случва с диагнозите на Дени, но понеже получаваме откъслечна и непълна информация, ще ви държа в напрежение още малко. Още само седмица. На 8-ми е срещата ни с докторката, в която надявам се ще имаме пълната картина, за която мечтаем, и пълния план на действие, който има всички шансове да наложи драматична промяна в навиците на цялото ни семейство.
Има дни, и те не са много, в които решаваме, че всичко друго може да почака, и че ние трябва да избягаме от ежедневието, ангажиментите, графиците и програмите. В събота решихме, че ще използваме един от малко останалите сравнително топли есенни дни, за да се разходим за няколко часа, без да препускаме и да си гледаме часовниците. Беше хубаво и освежително. Жалко само, че не предприехме това, когато листата все още бяха по дърветата, но и така беше хубаво. Ще знаем за другата година.
С Ради си изтренирахме твърдите глави на дървената пътечка. Убиваше, признавам си, иначе ако знаете какви сме още по-добри, ехееее!
До скоро...
What a fun day!! Sweetness all around. I love you friend.
ОтговорИзтриване