3 седмици в снимки

Ето как времето лети, дали децата са във ваканция или не. Потръпвам при мисълта, че след още три седмици започват отново училище. Не че е лошо, но започват отново домашни, сутрешни лудници и надпревари, спортове и извънкласни дейности.

Засега обаче все още сме във ваканция и се опитваме да използваме дните пълноценно. Някои сме на работа, няма начин, но се опитвам да вземам по половин-един почивен ден през седмицата, за да отидем някъде с Ради. Някак така се получи тази година, че цялата му ваканция премина вкъщи и около къщи. Оставихме годишното пътуване за септември, поради факта, че го съчетаваме с посещение при един доктор, при когото отдавна мечтаех да заведем Дени. За това ще ви разказвам като се случи. Засега, ето ви един куп снимки от последните няколко седмици отсъствие от блоговото пространство.

***
Kammy's Kause. Това е фестивал, който се провежда в съседен щат. Провежда се всяка година и в него участват много групи, които свирят и пеят на доброволни начала. Човекът който го организира има момиченце със синдрома на Дени и идеята е да се разпространи повече информация за този синдром, както и за набиране на средства, които се вкарват в употреба при организирането на конференция по темата всяка втора година. Ние досега не бяхме ходили, защото Дени беше малка, много често боледуваше, беше много трудно с яденето и въобще не ни се стичаха обстоятелствата подходящо. Тази година обаче решихме да отидем, защото и конференцията беше в същия град. И това означаваше много семейства, които познавам косвено от Фейсбук щяха да бъдат там, и много от децата, които следя ежедневно по интернет щях да мога да гушна наживо. Каквато съм фантазьорка, си представях как ще имам купища снимки от събитието, с деца и майки, които нямах търпение да срещна наживо. Какво се оказа обаче? Като стигнахме там, се оказа, че батерията на апарата ми е останала вкъщи и не мога да направя никакви снимки. Жалко.

Това е всичко, което имам, всичко на всичко две снимки, на едната Дени се радва на надуваемите играчки в детския отдел на фестивала, а на другата как може да изглежда една кола на дълъг път с деца. И с всичките там солети, води, млека, сокове, сламки, надути и полуизпихнали балони, книжки и части от тях, възглавници, кукли и прочие, и Дени, подскачаща бодро по всички тея купчини, да, с обувките.






***
Планетариум и стъклената кутия на 103 етаж. Това беше в един от тези почивни дни, които ви казах, че си взимам, за да заведа Ради някъде. Беше ли ме страх да стъпя на стъклената кутия? О, да. Много! Но пък се кефя на сърцата, които ме следват навсякъде и ми казват, че каквото и да става, всичко е наред. Знам, знам, лудото Ленче.














***
Срещи с приятели. И Дени, която обича да бъде част от групата.






























***
ВИДЕО!!!! А-хааааа! Най-после мога да правя видео, макар и с телефона! Все още съм на 5-та страница от книгата с инструкции за моя супер готин апарат и незнам той как прави видео. Но ето едно от телефона. На Дени и играта със сламката. Не че е кой знае какво, но му се радвам. А всяко поведение, което наподобява дейност, която развива някакъв мускул (или пък някакъв друг) в нашата къща се поощрява. Така че, ето ви: