Пълна лудница

Ради вече ходи на училище от цели 3 седмици, а аз все още не мога да вляза в ритъм на ставане, оправяне за работа, приготвяне на закуска, обяд за Ради за училище, ходене на йога, работа, готвене, пране, чистене, помощ с домашни, учене на думи за тест в училище, и игра с децата. За гладене да не говорим. Нещо все се чувствам, че жонглирам със 100 неща и в много случаи се виждам как ги изпускам и се строполявам на пода от изтощение. Психическо най-вече. Всичко гореизброено жужи в главата ми безпир, и ако се добави нвщо допълнително рискувам да ми изгорят бушоните.

Това счетох че е нужно да споделя не толкова за да получа потупване по рамото, а за да оправдая някои от снимките, които следват. В които в общи линии всеки си прави каквото си иска и сякаш отсъства присъствието на здравомислещ родител.


Ради тренира всевъзможни позиции, от челни стойки, през премятане по дивана, до балансиране на два крака между стените на коридора. Дени също се опита, но поради размер не се получи.



Ради има да чете по 200 минути на месец, и понастоящем това се оказва не особено привлекателна задача, на фона на колелета, кънки, топки, коли с дистанционно, тенис и други. Почти сигурна съм, че ако учителката на Ради има честта да види тази снимка ще се възмути на родителските ми подходи. Може би и не само тя. Но аз само мога да вдигна рамене и да си взема фотоапарата и да уточня, че това далеч не е практика в нашата къща, по-скоро Ради получи импулс за четене докато караше кънки и аз не можах да му откажа.



Ето обаче една сравнително типична вечерна разходка. Започва с Дени на колелото и Ради с кънките, а по средата се получава ето така:





Много моля да не изпадате в изумление, Ради няма никакви уклони към женски дрехи и обувки. Просто има леки уклони да се прави на маймуна и да обича да привлича хорското внимание при всеки сгоден случай. Най-вече нашето.



Що се отнася до Дени, докато сме в трепетно очакване да започне да играе с кукли и сервизчета за хранене, тя предпочита да играе в колата на баща си. Ако я оставиш вътре, може да прескача седалките отпред назад и отзад напред, да кара колата и да натиска копчетата на радиото около час.



Това не я прави по-малко момиченце обаче. Обича да ходи по магазините и да преглежда дрехите по закачалките, да се гледа в огледалото и да се върти напред-назад.





В сферата на постиженията, мога да я похваля с факта, че от известно време се качва и се пуска по пързалката, сама и без инструкции, и въобще много харесва да играе на площадката, особено ако има деца.



Аз изпускам топките една по една. Лека нощ.