Всяка година празничният сезон тук започва с Деня на благодарността. Той винаги се пада в последния уикенд от ноември. През същия уикенд се поставя Коледната украса - елхи, лампички, чудеса най-различни, които колкото повече време минава, толкова повече ми харесват. Чудно ми е защо като дойдох тук преди 6 години тези неща не ме вълнуваха ни най-малко, а сега, и с всяка следваща година повече и повече ги харесвам. Това ми е любимото време на годината. Празнична, макар и семпла украса, изпълва сърцето ми с радост. На път за вкъщи от работа се радвам като дете на сградите потънали в светлина от многобройните лампички.
Тази година за първи път почувствах Деня на благодарността някак по-особено. По-пълно. В последната година се получи някаква трансформация в мен, която ме прави много чувствителна и емоционална на тема дребните неща. Онези, които ежедневно приемаме за даденост, и които оценяваме като загубим. Като факта, че сме здрави например. Че можем да ходим, да виждаме, да чуваме, да мислим, да говорим, да служим с ръцете си. Благодарна съм че имаме дом, че имаме с какво да нахраним и облечем децата си, че имаме истински и всеотдайни роднини и приятели, които подават ръка за помощ, когато ни е нужна, и ни обичат, просто така.
За тези неща съм благодарна.
От сърце. Имах нужда да го кажа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар