22 Мига от пролетта, 5

Безмълвно...

22 Мига от пролетта, 4

Попитали Ради(о Ереван) как говорят перничани, и той отговорил, че перничани говорят Бритиш български.
Винаги може да се разчита на Ради(о Ереван) да измисли подобен бисер.

22 Мига от пролетта, 3

Едно от многото определения за "логика" гласи, че логиката е средството, което разграничава вярно от невярно. Като прост пример за елементарна логика можем да наблюдаваме в следното: (без разбира се да се задълбочаваме във верността на долупосочените твърдения)

1. Всички игри са забавни
2. Всички пъзели са игри, следователно всички пъзели са забавни.

В тази връзка искам да ви тествам по следната снимка с долупосочените съждения:

1. Перник - направо
2. Център - надясно, следователно Център не е Перник. Или логиката не е моята сила?!

22 Мига от пролетта, 2

КОЛЕВ е името на деня. Пристигнахме в Мюнхен, където имахме 30 мин. престой (!), но аз ВЯРВАХ, че всичко е под контрол. На излизане от самолета ни чакаше оперативна група с табелка СОФИЯ. С автобусчета ни закараха до охраната за поредна проверка, и ние се оказхме щастливите печеливши - проверка на багажа, който се състоеше всичко на всичко от: един малък куфар, един сак, един по-малък сак, една не толкова малка дамска чанта, детска количка, и чанта с компютър... Всичко това беше натъпкано с безразборно подбрани в последния момент вещи, далеч не вещи от първа необходимост в самолета, които започнаха една по една да излизат на бял свят - черен потник, детски книжки, спрей за подхранване на косата, крем за блясък на косата, найлоново пликче с нарязан кашкавал, фотоапарат, кабел за фотоапарат, кабел за мобилен телефон. найлонов плик с 1 чифт маратонки, 1 чифт червени дамски джапанки, и 1 чифт кафяви дамски сандали с камъчета отгоре, тоалетна чантичка с кремове, , лакове за нокти, извивачка за мигли и кутийка черно-сиви сенки за очи, найлоново пликче с 1 цяло авокадо, 1 комплект шарени гердани на Дени, 1 започнат пакет солети, половин пакет памперси, 2 употребявани и 2 неупотребявани шишета на Дени.... Всичкото това действие се развива във въпросните 30 минути престой... Преминахме проверката, и след като успешно прибрахме така извадените вещи в обратен ред, поехме към самолета. Децата отново бяха много добри, Дени спа през повечето време в ръцете ми - безценно!

На летище София очаквах посрещане от близки и роднини, и очаквах това да е нещото, което ще ме накара да се почувствам у дома. За моя изненада обаче се почувствах у дома още преди срещата с близки и роднини. Излизайки от самолета застанахме да си чакаме бебешката количка, Дени беше все още заспала в ръцете ми, когато един господин мина покрай нас с бърза крачка и ръце вдигнати във въздуха, и на висок глас: "Аре бе брато, каде е таа количка бе?!?! Жената (не аз, неговата си му жена) стои и чака..." Повече не слушах, а след първоначалния шок от факта, че този тип крещи в ухото на заспалото ми дете, ми стана едно такова мило, родно... Добре дошла у дома. Аз съм у дома. И това не е всичко... На излизане от залата с багажа, всеки от нас буташе по една количка - аз и Чавдар бутайки балансирахме колички натоварени с куфари догоре, а Ради буташе количката на Дени, с Дени в нея, и вървейки така в инди(ан)ска нишка, една млада дама ме засече полунебрежно - полунахално с куфара си на колелца, обърна се към мен "Упс! (без "Сори"), обърна се напред и продължи по пътя си, все така полунебрежно-полунахално... Явно пристигаше от Америка. Ех!

А навън ни чакаха цветя... дълги, силни прегръдки... и сълзи на щастие

Поздравявам ви с първата гледка от летището, и макар снимката да не е с най-добро качество, на мен ми е безценна - Витоша... и сладка болка в сърцето.

22 Мига от пролетта, 1

Дъжд, порой... напрежение... работа, облаци, дъжд... вятър, работа, дъжд, гръмотевици, дъжд, дъжд... работа, бързане... неочаквани задачи.... една, втора, трета... давай, давай, давай!!

16.30, тичане, паркинг, облаци... музика... сърце пълно с обич...


багаж, куфари, гладене, чанти, компютър, Нинка... билети, паспорти, Дени хранене... Ради, якета, обувки сини? черни? черни!

кола... път... спокойствие, радост, обич... поглед нагоре... безмълвна молитва... вярвам в теб... обич, обич, ОБИЧ!

летище... куфари, деца, ДОБРИ деца, обич...

Ради в списъка с чакащите... Поглед нагоре, вярвам... ЗНАМ, всичко е наред...
багаж... количка, хора, мир в душата ми... охрана... хора, усмивки, вълнение...

КОЛЕВ? гише, чакане, КОЛЕВ! Ради има място, пътуваме! Поглед нагоре, благодаря!

Багаж, деца, количка, самолет... Радост, радост, радост!

Места, легълце за Дени... БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

Ради... Дени... игри... добри деца... нежност... спящо топло детско телце, нежност, нежни целувки... щастие...

Ден на Мама

Тук днес е ден на Мама. А аз получих първият си озъзнат подарък специално подготвен за този ден. Приготвен и скрит от мен, за да е изненада. Моето момченце вече е порастнало и може да пази тайна!



Освен тази чудна ваза с ръчно изработени цветя получих и картичка, която ме разплака. За втори път днес, по един и същи повод. Поводът за първото разплакване е ето тук.



Ще се опитам да преведа художествено:

(Мамо,)
Понякога се отчайваш,
че съм още малък
и оставям отпечатъци
по мебелите и стените.

Но всеки ден пораствам,
и някой ден ще съм голям,
и тези малки отпечатъци
ще избледнеят.

Затова, ето моята ръчичка,
за да си спомняш
точно колко малки са били моите пръстчета,
когато съм бил мъничък!

Неделя по същото време

Мигове от нашата седмица. Която беше дълга и напрегната (поне за мен), повече от предишните. Защо? Защото имахме среща с всичките терапевтки на Дениз, в която да обобщят последните 6 месеца терапии и да кажат тя как върви.

Всички бяха много доволни от нейното развитие. Много. Казаха, че има голям прогрес и всяка седмица прави нови неща. Казаха още, че сега няма да дават прецизна оценка за нейното представяне, а само груба - и грубата преценка я постави в 9-12 месеца за повечето сфери и 12-13 месеца за една от тях. Ние бяхме малко изненадани от тази, макар и груба, оценка. Мислим си, че малко я подценяват, но в същото време си давам сметка, че първо, тя на нас показва повече неща, отколкото на тях, и второ 9-12 месеца си е супер. Супер на суперите! За нас тя все още се развива 3-4 месеца назад и се молим да продължи да бъде така, ако ли не и по-добре. Но каквото и да е, Дениз е едно супер сладко дете, с характер и предпочитания, с умения и желания, което ние много, много обичаме.

И въпреки, че се впуснах в подробности за Дениз, слагам първо едно филмче на Ради - рок легендата, с прическа направена лично от него. И тея движенийца с очите са си чисто негова идея:



Хер-кокал-ес :)

За тези, които не знаят какво означава да имаш дете, което има по 4 различни модела терапии на седмица, ще обясня - във всяко нещо, което прави - виждам упражнения, умения, върху които се работи с нея, а не игра, както би го разглеждал всеки средно статистически родител. Във филмчето по-долу, Дениз демонстрира нов талант - а именно, да имитира. Никога преди сега не съм осъзнавала, че именно имитацията е умението, чрез което децата се учат. То е ясно, разбира се, но не се бях задълбочавала по темата. Сега знам обаче, колко е важно детето да развие това умение, а ето че нашето сладко зайче започва лека полека да имитира.



Освен че имитира, си има и характер и предпочитания, и малкото козле се показва рогцата. На Ради му домъчнява на моменти и казва, че тя не го иска, но от личен опит знам, че е така в началото. Е, може да бъде и друго, но може да бъде и така. Спомням си, че моето сестриче ВЪОБЩЕ не ме искаше. Но аз й бях намерила цаката - като бяхме двете и казвах, че идва едно голямо куче, и тя бързо скачаше и се вкопчваше в мен, а аз си умирах да гушкам това топло малко телце, и малките ръчички впити във врата ми. Та прибягвах до голямото куче често, често.



(Д)ефект от терапиите - Дениз знае едно-друго за продълговатата топка. Е, не мога да кажа, че го прави по собствена инициатива или с огромно удоволствие, но пък, което го знае - го знае!



Веднага заявявам, че цензурирам горната част на видеото и се концентрирам на факта, че тази игра се играе всеки ден, и даже аз не можах да заснема как хубавко се смеят всички. Аз все още я разглеждам като упражнение за горната част на тялото, а смехът е допълнителен бонус!



Хм... В едно малко филмче - толкова много неща, върху които се работи с Дениз, и които тя владее до съвършенство (слагане на предмет в кутийка, изваждане на предмет от кутийка, слагане на предмет в устата). Дотолкова, че вече не го и споменаваме. То си е ясно. Както Английски и компютър в обявите за работа.

И за финал, младата надежда за мамина отмяна (мама се радваше и защото дрехите бяха мокри, и съответно тежки, и съответно сериозна работа за горната част на тялото, не ме винете - то става против мен)

Надявам се да сте се забавлявали с нас днес. До нови срещи!