Дени беше дошла при нас една сутрин и в леглото ни шаваше безспир и приказваше. До много скоро пропускаше буквата "л" в нейните приказки, но този път я забелязах, че има прогрес, само че я замества с "у". Казах й:
- Кажи "ла-ла-ла"!, а тя:
- "Уа-уа-уа"!
- Не, неееее - казах й - не "уа-уа-уа", а "ла-ла-ла"!
А тя ми каза:
- Не мооооааааа! Малка съм, като стана голяма - тогава!
неделя, 8 декември 2013 г.
сряда, 18 септември 2013 г.
Ден обикновен
Напоследък ежедневието ни доби нова училищна форма. Децата започнаха училище, а с това намаля времето ни за паркове и площадки и безразборни програми. Сега всичко е под час. Лягане, ставане, ядене, домашни, спорт. А между другото работа. Но слава Богу, че имаме една страхотна Нели, която помага с всички сили, нежно и всеотдайно.
Лятото отмина в миг, като че ли така и недочакано. Все очаквах да настъпят разни страшни летни жеги, които да ме накарат да мечтая за есен, но такива сякаш не дойддоха. Затова и аз чаках да настъпи лято до последния момент, и като се обърнах - то вече беше свършило. И отново започва да се стъмва рано.
Ние бяхме основно тук цяло лято. Ето запечатаните моменти подред на номерата:
Chestnut Mountain
Този така наречен ски курорт посетихме миналата година и мернахме едни табели, които обещаваха 4 мили туристически пътеки. Отидохме да ги проверим и... не ги намерихме. Но затова пък намерихме тази красота:
***
И Дени вече желае да кара колата на Ради. Не само да се вози, ами всъщност да я кара. Нищо че минава през трева и пръсти на крака на изпречили се деца и възрастни, това ни най-малко не я смущава. А когато иска да кара и не й дават... скубе. И щипе, и се бута.
***
След безразборни планове за почивка, никой от които не осъществихме, решихме да отидем някъде наблизо, за един уикенд преди децата да започнат училище и се озовахме в Мичиган. На нашето любимо езеро, чийто плаж аз тази година за първи път посетих. То си е като море буквално, само дето водата не е солена и е по-студена отколкото ми харесва. Но пък откъм гледки го докарва. Разходихме се и в датското селище, нагледахме се на дървени обувки и вятърни мелници.
***
Първият учебен ден настъпи ей така, неусетно. Докато все още чакахме лятото да се случи.
Ради вече е голям и не желаеше никой да го изпраща на автобуса, какво остава някой да го снима пред децата. Дени беше на върха на щастието, усмихната широко в автобуса потегли към училищните врати. А там нейната офанзива продължава и до днес - щипане, бутане, дърпане на играчки, и още не можем да намерим начина, по който да й повлияем да се държи добре с децата. Съвети приемам всякакви.
***
Великденските снимки на оградата се случиха месеци по-късно, когато осъзнах, че лятото така и няма да настъпи, и ча ако не ги наснимам ей сега веднага, съвсем скоро ще настъпи есен и избраните екипи ще са неподходящи. Нека да ви обясня, че Дени беше насилствено облечена с пола и блузка, нейното любимо облекло включва панталони и блуза от гардероба на Ради. По възможност по-голяма, така че да виси около и под коленете. Но за случая я напъхах в избраната от мен пола и блузка, които много скоро след снимките бяха съблечени с кеф.
От нас толкова за днес. Кажете какво ново при вас...
Лятото отмина в миг, като че ли така и недочакано. Все очаквах да настъпят разни страшни летни жеги, които да ме накарат да мечтая за есен, но такива сякаш не дойддоха. Затова и аз чаках да настъпи лято до последния момент, и като се обърнах - то вече беше свършило. И отново започва да се стъмва рано.
Ние бяхме основно тук цяло лято. Ето запечатаните моменти подред на номерата:
Chestnut Mountain
Този така наречен ски курорт посетихме миналата година и мернахме едни табели, които обещаваха 4 мили туристически пътеки. Отидохме да ги проверим и... не ги намерихме. Но затова пък намерихме тази красота:
***
И Дени вече желае да кара колата на Ради. Не само да се вози, ами всъщност да я кара. Нищо че минава през трева и пръсти на крака на изпречили се деца и възрастни, това ни най-малко не я смущава. А когато иска да кара и не й дават... скубе. И щипе, и се бута.
***
След безразборни планове за почивка, никой от които не осъществихме, решихме да отидем някъде наблизо, за един уикенд преди децата да започнат училище и се озовахме в Мичиган. На нашето любимо езеро, чийто плаж аз тази година за първи път посетих. То си е като море буквално, само дето водата не е солена и е по-студена отколкото ми харесва. Но пък откъм гледки го докарва. Разходихме се и в датското селище, нагледахме се на дървени обувки и вятърни мелници.
***
Първият учебен ден настъпи ей така, неусетно. Докато все още чакахме лятото да се случи.
Ради вече е голям и не желаеше никой да го изпраща на автобуса, какво остава някой да го снима пред децата. Дени беше на върха на щастието, усмихната широко в автобуса потегли към училищните врати. А там нейната офанзива продължава и до днес - щипане, бутане, дърпане на играчки, и още не можем да намерим начина, по който да й повлияем да се държи добре с децата. Съвети приемам всякакви.
***
Великденските снимки на оградата се случиха месеци по-късно, когато осъзнах, че лятото така и няма да настъпи, и ча ако не ги наснимам ей сега веднага, съвсем скоро ще настъпи есен и избраните екипи ще са неподходящи. Нека да ви обясня, че Дени беше насилствено облечена с пола и блузка, нейното любимо облекло включва панталони и блуза от гардероба на Ради. По възможност по-голяма, така че да виси около и под коленете. Но за случая я напъхах в избраната от мен пола и блузка, които много скоро след снимките бяха съблечени с кеф.
От нас толкова за днес. Кажете какво ново при вас...
понеделник, 12 август 2013 г.
Приказки от 1001 нощ
Отидохме на кино снощи. С децата, да гледаме "Самолети", който току-що излезе. Ходили сме на кино вече няколко пъти заедно и мога да кажа, че е доста сполучливо преживяване като се има предвид Дени за колко кратко се съсредоточава обикновено, както и факта, че вече ходи с гащи през деня, а не с памперс и имаме чести посещения до тоалетната.
Салонът беше учудващо празен. Ние бяхме единствени на нашия ред. Дени погледа погледа, а после започна да яде солети и да къстосва напред-назад по целия ред.
Като филма свърши и си тръгвахме, татко й попита:
- Ти защо не гледа филма за самолетите, Дени?
А тя:
- Аз само ги слушах.
Салонът беше учудващо празен. Ние бяхме единствени на нашия ред. Дени погледа погледа, а после започна да яде солети и да къстосва напред-назад по целия ред.
Като филма свърши и си тръгвахме, татко й попита:
- Ти защо не гледа филма за самолетите, Дени?
А тя:
- Аз само ги слушах.
събота, 15 юни 2013 г.
Добър ден
Добър ден. И добре сте дошли, мои мили посетители.
При нас е весело. Твърде весело на моменти и едва си насмогваме със задачите.
Какво се случи в последните месеци? Уж нищо кой знае какво, а ето как времето неусетно е отлетяло и аз се появявам тук 3 месеца по-късно.
Като цяло, голямата случка е, че децата приключиха училище. Ради преминава в трети клас на американското училище, със страхотни оценки и коментари от учителката. Всичко му се отдава лесно, слуша в клас, възприема бързо, добър е със съучениците си и не образува проблеми на учителката. За разлика от сестра си, която не слуша в клас, опитва се да си прави каквото си иска и да контролира всички ситуации, бива наказана поне един път на ден, защото бута децата, щипе ги или им дърпа играчките. И като я попиташ защо е била наказана съвсем спокойно отговаря: "Бутах децата", и се хили. И гледа дяволито. И ние не знаем как да й подействаме.
Ради за първи път имаше училищен концерт. Не пролича да се вълнува особено от своята изява. Даже беше преговарял с учителката да не му дават допълнителни реплики. Минималното необходимо и толкоз.
Дени пък имаше мини екскурзия с нейния клас за края на годината. Горкичката, все още съобщава сутрин, че иска да отива на училише, толкова много й харесва, макар да се бута с децата и да я наказват веднъж-дваж на ден.
И сега дните преминават в четене, разходки и игри. Безгрижие, с което не всеки може да се похвали.
Аз на всичкото отгоре се включих в нов бизнес. Ако се интересувате от кремове за лице и тяло с органични съставки и без химикали, моля обадете се. Имам какво да ви разкажа.
При нас е весело. Твърде весело на моменти и едва си насмогваме със задачите.
Какво се случи в последните месеци? Уж нищо кой знае какво, а ето как времето неусетно е отлетяло и аз се появявам тук 3 месеца по-късно.
Като цяло, голямата случка е, че децата приключиха училище. Ради преминава в трети клас на американското училище, със страхотни оценки и коментари от учителката. Всичко му се отдава лесно, слуша в клас, възприема бързо, добър е със съучениците си и не образува проблеми на учителката. За разлика от сестра си, която не слуша в клас, опитва се да си прави каквото си иска и да контролира всички ситуации, бива наказана поне един път на ден, защото бута децата, щипе ги или им дърпа играчките. И като я попиташ защо е била наказана съвсем спокойно отговаря: "Бутах децата", и се хили. И гледа дяволито. И ние не знаем как да й подействаме.
Ради за първи път имаше училищен концерт. Не пролича да се вълнува особено от своята изява. Даже беше преговарял с учителката да не му дават допълнителни реплики. Минималното необходимо и толкоз.
Дени пък имаше мини екскурзия с нейния клас за края на годината. Горкичката, все още съобщава сутрин, че иска да отива на училише, толкова много й харесва, макар да се бута с децата и да я наказват веднъж-дваж на ден.
И сега дните преминават в четене, разходки и игри. Безгрижие, с което не всеки може да се похвали.
Аз на всичкото отгоре се включих в нов бизнес. Ако се интересувате от кремове за лице и тяло с органични съставки и без химикали, моля обадете се. Имам какво да ви разкажа.
Абонамент за:
Публикации (Atom)