Дени беше дошла при нас една сутрин и в леглото ни шаваше безспир и приказваше. До много скоро пропускаше буквата "л" в нейните приказки, но този път я забелязах, че има прогрес, само че я замества с "у". Казах й:
- Кажи "ла-ла-ла"!, а тя:
- "Уа-уа-уа"!
- Не, неееее - казах й - не "уа-уа-уа", а "ла-ла-ла"!
А тя ми каза:
- Не мооооааааа! Малка съм, като стана голяма - тогава!
