неделя, 3 март 2013 г.

(Ради)о Ереван

Смешките на (Ради)о Ереван понамаляват с неговото порастване, но понякога ражда по някой забавен бисер, който не мога да не споделя с вас.
Като например миналия уикенд си се разхождахме в полу-пролетното време двамата и си бяхме сменили ролите - аз бях него, а той беше мен. И той повдигна темата за какво ще се яде за вечеря, и аз го питам:
- Какво ще има за вечеря утре, мамо? - а той ми отговаря:
- Зеленчуци!!!
- Зеленчуци? Аз не обичам зеленчуци, мамо!! Какви зеленчуци?! - а той, в ролята на майката:
- Удушени зеленчуци, какви!

***

Цели осем години (Ради)о Ереван. Страхотно е да го наблюдаваш как от страхотно малко момченце се превръща в страхотно голямо момче. Представям си само колко по-страхотен ще продължава да става!

 photo DSC_0522800x600_zps56c4a4fe.jpg

петък, 1 март 2013 г.

Любов към учението

Дениз показва завидна любов към учението. Буквите са й нещо любимо, обича да й четат книжки, да си гледа песнички за азбуката, и да играе всякакви игри свързани с буквите. Числата за момента изостават по любимост, но много важно, ще им дойде времето. А ако не им дойде, няма да им дойде и толкоз.

Дени ходи на училище със страхотно желание и ентусиазъм, и неусетно за мен попива сума ти информация. Вечер се опитва да ни разказва как е минал денят й, какво са правили, на какво са играли, какво са яли. На мен не винаги ми е лесно да я разбирам какво казва, но цялото упражнение ме изпълва тотално.

Предлагам на вашето внимание едно ново видео с лошо качество, в което Дени си упражнява звуците. А аз си умирам от кеф, защото не знаех, че знае толкова много!