Пролет

В неделя ходихме на малко пътешествие, до местност наречена Галина, почти в края на нашия щат. Северозападния край. Пролетта е пролет навсякъде, но най ми харесва там където небето е истински синьо, а тревата е наситено зелена. Разходихме се, подишахме свеж пролетен въздух, някой пояде торта, която заснех, заради опита да бъде поднесена красиво, починахме си. Ето и малко снимки от това мероприятие.






























А тази снимка е тук, ни в клин ни в ръкав, само защото Дени ме изумява със спортната си форма - макар да е качила на тегло, продължава да е толкова стройна, че се събира без проблем в кукленската количка.



Тук е пролетна ваканция и аз съм си взела 2 дни, за да заведа децата тук-там, така че до нови среши. Съвсем скоро.

Най-после

В последната седмица има промяна в курса. По-специално в курса на моя ден. Най-после се чувствам средно мотивирана да се захвана с група изпити на тема професионално израстване. Понеже се страхувах фазата със средната мотивировка да отмине внезапно както се и появи, даже се записах и на изпит. Даже и започнах да чета за изпит в последната седмица. Което се оказа сериозно предизвикателство, защото аз мога да уча само сутрин, а сутрин ходех на йога клас. Съответно трябваше да се откажа от сутрешния йога клас и да намеря по-добра алтернатива. Седмица по-късно се озовах отново на път за студиото, този път за вечерен клас. Чувството е неописуемо. Еуфория някаква ме обзе, вълнение като на първа среща. Развих постелката си по дървения под и бях точно където исках да бъда в този момент - там. Което за мен означава само едно - че съм намерила нещото. Видът активност, която да обичам, и към която да се връщам отново и отново и да черпя от нея еуфория и вълнение като на първа среща.

Най-после.

Дълга и широка

Седнах тази сутрин да сортирам малко снимки и осъзнах, че в десетината дни, в които не съм докладвала тук, са се случили неща.

Например, дошла е пролетта. С ята гъски в небето, пристигащи отнякъде и отлитащи нанякъде другаде, с гъсти теменужки в задния двор, с напъпили и почти разлистени клони, с чуруликащи в дърветата птички, с приказни залези...










...с деца, които искат да са навън постоянно. Дени вчера още със събуждането искаше да излиза. Слезе долу по пижама и с рошава коса, с босите крачета дойде при мен и с вдигнати рамене декларира:
- Апи, нямъм!
- Чорапи нямаш??
- Ъ-хъм!
- Донеси едни чорапи да ти обуя.

При което тя донесе отнякъде едни чорапи. След като ги обухме си донесе обувките и якето и каза:
- Айде!
- Какво хайде, Дени??
- Авъм!
- Навън?? Дени, много е рано за навън! Трябва първо да закусиш, да се облечеш, и тогава.
- Айде, мамо, авън папам. Буе мама.

Това предполагам го разбрахте, ама все пак "Хайде, мамо, навън папам. Обуе мама (обувките)". При което татко й се появи и тя на него започна да му извива ръцете да излиза. В крайна сметка баба й я изведе и я нахрани навън, за ужас на всички съседи тайно гледащи през прозорците си. Ако е имало такива разбира се. Но със сигурност ние сме единствените екземпляри, които носят купички с ядене по детските площадки и си гонят детето с лъжицата. Или с вилицата, според зависи какво има в купичката. Но за мен целта оправдава средствата и пред съседи без повдигнати вежди от нашето поведение и ненахранено дете, ги предпочитам с повдигнати вежди и детето ми да е нахранено. Със сигурност съседите с повдигнатите вежди са само в болното ми съзнание, тук и на главата си да започнеш да ходиш едва ли някой ще се впечатли особено. Истината обаче е, че сме се сдобили с две деца, за които яденето е последна грижа. Ако има веселба и някакво мероприятие, забрави те да се интересуват от ядене. Затова и купичките по детските площадки.






Освен безкрайните разходки навън, в последните дни ходихме с Ради на игри (тип олимпийски) с инвалидите от един дом за възрастни хора. Това беше мероприятие на Бой Скаутите, част от които е и Ради в настоящия момент. Нямам много снимки от мероприятието, защото родителите участваха наравно с децата. Това са снимки от играта на волейбол с балони. Има два отбора, от двете страни на мрежата. Пуска се музика от младостта на играчите, както и десетина балона и отборите гледат да ги прехвърлят от страната на противника. Печели отбора, който има по-малко балони в полето си като свърши музиката. Имаше един дядо, който изби рибата, неговият отбор спечели 3 пъти благодарение на него.





Отделно от това, отбелязахме рождения ден на наше приятелче. Дени беше на върха на щастието да бъде част от събитието. Катереше се по надуваемите играчки наравно с всички, и се пускаше по пързалките, и крещеше с пълно гърло от кеф. Как да не я заведеш?!








Е, имахме и спокойни вечери вкъщи, в които децата играеха кротко и спокойно на бейблейди. В продължение на цели 15 секунди, в които да заснема тази идилична снимка, преди Дени да започне да пречи и досажда на брат си.



Засега толкоз. До нови срещи.

Уроци на живота

Днес, уважаеми читатели, ще Ви занимая накратко с това, че хората са различни. Дори когато са току-що станали от нощен сън.

Представете си например, че Вие харесвате да започвате дните си бавно и постепенно. Харесвате да станете, по възможност първи в тихата къща, да си направите кафе и тихо и кротко да си го изпиете докато си четете имейлите или просто си ровите в интернет. После да вземете душ, да се облечете и излезете. И нищо чудно че ще забележите синьото небе, чуруликащите птички или напъпилото на двора дърво.

Сега си представете, че в действителност сутрините са далеч не толкова идеални. Нищо чудно, по средата на гореописаното бавно събуждане, да се събуди едно дете, а после и другото, и двете Ви деца заедно с баща им да започнат своя ден. Казвам Ви, не всички започват деня си по един и същи начин. Има хора (болшинството в тази къща), които се събуждат и започват да действат с гръм и трясък. На висок глас и на пета скорост.

Какво искам да кажа ли? Ами че текат обикновено 3-4 действия едновременно, в които Вие обикновено сте желан или необходим участник. Докато Вие се опитвате да приготвите обяд за обядващите навън и себе си, или да си гладите дрехите, едното дете започва да води разговори с вас и околните, основно за бейблейди, или за това, че не иска тази закуска, или пък иска неща от Вас и околните и ги иска на мига, приготвя си чантата за училище в последния миг, иска да му дадете дрехи, с които да се облече. Другото пък иска да стои в ръцете Ви, докато правите горното, или пък иска да гледа на компчтъра за Маша и Мечока, или пък да иска да закусва и иска мама да го храни, "тук, мама" казва, потупвайки стола до себе си, или пък Ви води към дивана за един пръст, казвайки "там, мама, папам!" защото иска да закусва на дивана, връчва Ви първата попаднала книга "Майчина сълза" и Ви казва "пей, мама!". Вие търсите с отчаян поглед майка си, за да видите с коя точно песен обикновено се съпровожда тази книга.

Нищо чудно ако докато се къпете, малкото дете да Ви прави компания от другата страна на завесата. Това е добре докато обаче реши, че иска да е от Вашата страна на завесата, или пък започне да наднича ту от едната страна, ту от другата, като при което пуска струи студен въздух, и декларира очевидни неща като "мама, пъпи" (превод: мама, къпе), или да декларира желания като "Нене, пъпи" (превод: Дени, къпе), при което започва да си дърпа пижамата, а Вие приключвате набързо своя душ и се опитвате да отвлечете вниманието от къпането.

Също е много възможно едното Ви дете да седи, четейки, на тоалетната и да задава въпроси оттам и да чака отговор, или пък да подрънква на китарата си, все така седейки на тоалетната, а малкото ако не се мота в банята около брат си, то лежи на пода пред банята, гледа в тавана, припява нещо и си разтяга краката по стената, а таткото се бръсне пред огледалото в банята.

Казвам Ви, всеки си започва деня както си иска в тази къща. И четирите действия едновременно са комични само след като сте тръгнали за работа. В никакъв случай преди това. Затова, научете се ако може, да планирате неща от вечерта. (Забележка: Всяка прилика с реални лица и събития не е случайна!)

Любими

Споделям с вас някои любими снимки от последните дни.
Сърцето ми е пълно като гледам как Дени обича живота, как се радва на неща, истински, максимално, как гушка нежно, как гледа с любов.
Да може да я видите как ни посреща вечер. Хвърля ръцете във въздуха и възкликва "Мама!!" или "Тате!!" и се втурва към нас, а докато ние си събличаме якетата и разтоварваме чанти и багажи, тя тропва една бърза ръченичка наоколо. И се смее с глас.

Ради(о) Ереван...

... прилича на майка си по това, че рядко си пада по сладкиши, в които не присъства шоколад.

А се различава от майка си по това, че мечтае за Китай. Вчера ентусиазирано ме убеждаваше как трябвало да сме отидели в Китай, защото там са най-хубавите бей-блейди. Какво е бей-блейди ли? Не ви и трябва да знаете, но ако настоявате - пумпал от няколко части, който се разглобява и сглобява при желание на собственика (в нашия случай често-често), и който се изстрелва в пластмасов стадион (тип леген) с изстрелвач. Процесът на изстрелването, допира до стадиона, въртенето в стадиона, както и спирането на въртенето в стадиона е... шумен. Меко казано. Напоследък това е една причина, поради която понеделниците не са ми чак пък толкова неприятни.

Китай, както се досещате, е основен производител на така описаната хитова в момента играчка, и поради това е мечтаната дестинация за Ради(о) Ереван.