понеделник, 24 октомври 2011 г.

И пак понеделник

Отново е понеделник, и макар този уикенд да беше за мен от 3 дни, пак не ми беше достатъчен. Работата ми все още не е свършена, и подозирам, че и петдневен уикенд да имам, пак ще е същото положение. Защото освен домашната работа имаме много книги да четем, много игри да играем, много филмчета да гледаме, много картинки да рисуваме, по разходки да ходим, пред които домашната работа все по-често губи по точки. Стои си в ъглите (и навсякъде другаде) и гледайки ме тъжно ме чака да й обърна внимание. Но аз не бързам. Все по-малко държа да съм единствения обръщач на такова внимание. Всеки, който изяви желание да се погрижи за нея е добре дошъл, без капка ревност я предавам. И отминавам с усмивка.

Лека полека прословутия ремонт отива към край. Малко по малко довършваме и подреждаме. Ради се е превърнал в голям любител на всякакъв вид Лего, реди ги сам, спазва инструкциите, и има все по-малко нужда от съдействие. Дори му отделих едно рафтче в детската стая, където да подрежда готовите изобретения.

Photobucket

Photobucket

Photobucket


Дени все още я чакаме да заиграе с кукли и парцалки, за момента обаче, мъжките дейности я вълнуват малко повече. Ето как решава да играе с бебешката количка:

Photobucket


В същото време проявява голям интерес към теорията по бременност, раждане и отглеждане на бебета. Цели два дни тази книга за майката и бебето я листи и прелиства и гледа със захлас бебенца и малки деца.

Photobucket

Photobucket

Photobucket


Тъй като се уредихме с една супер слънчева и топла неделя, отидохме до площадката. Поиграхме на воля, посмяхме се, и се прибрахме доволни.

Photobucket

Photobucket

Photobucket


Колко те обича мама? - Много!Photobucket

Колко те обича мама? - Много!!
Photobucket

Колко те обича мама? - Много! Знам, неуморна съм, но искам да съм сигурна, че го знае. Има някой между вас, който би попитал кое е това момиченце в тунелчето, отговарям - незнам, случайна посетителка на парка, която явно ми се чуди на акъла. Много моля същият този някой да обърне внимание на плитката на Дени!
Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket


Самоснимките обикновено са смотани, ето избрано от десетките, които направих на двете ни. Боби, полагам усилия :)

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Обичам я. И макар сърцето ми снощи да спря на няколко пъти при чуването на онзи запечатан в съзнанието ми звук, който ме изважда от дълбок сън и ме изстрелва като торпедо от леглото, закашляне, а след него повръщане, тази сутрин сърцето ми отново е пълно с любов догоре. Седя тук, гледам снимките и си казвам, че всичко е съвършено. Точно каквото трябва да бъде. И нищо не липсва.

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Моменти разни

Минавам набързо да оставя един куп снимки от последните дни. Нещо ми е хаотично напоследък, няма я бавната, лежерна обстановка, която те кара да се отпуснеш назад и да се наслаждаваш на момента. Дори малко се нервирам на себе си, защото позволявам на неща да ме ядосват, и хем искам да се отърва от разни досадни мисли, а всъщност съм се вкопчила в тях с две ръце и не ги пускам. А те ме правят гневна, и съвсем не горда да си призная, че месеците йога не са ме научили на нищо повече от това да мога да правя странични лицеви опори като за добър ден. До този момент се надявах, че ще мога наистина да се абстрахирам от неща, да живея за мига, и да се освободя от всички негативни мисли, включително тези, осъдителни за хората. Тези дни се чувствам в изходна позиция. Може би е хаосът около мен. Хаосите винаги ми действат разконцентриращо. Правим малки крачки по ремонта вкъщи, и те са съпътствани с почти непрекъснат хаос наоколо. Играчки, багажи от една стая в друга, чудесия.


Дени мре да се облича с дрехите на Ради. По-точно с блузите на Ради. И не е същото като да й облечеш рокля.

Photobucket


Дени прави успешни опити да се храни с лъжица. За момента все още набира смелост, взима мъничко супа в лъжицата, навежда си главата в купата, сръбва го и се изправя много доволна от себе си.

Photobucket

Photobucket

Photobucket


При нас вече е студено. Почти зимно студено. Аз съм се запънала и не съм извадила зимните якета, но си е съвсем като за тях. Дени много се радва на миналогодишните си ботуши, които сега й стават доста по-добре, даже харесва да ги ползва за пантофи вкъщи. Ради все още е в летен екип и нищо не е в състояние да го накара да си обуе чорапи. Даже с влизането от вратата, събува чорапите и тръгва бос. Единствената разлика от лятото - че краката му сега са студени.

Photobucket


Ради прави челни стойки без проблем. Дени се опитва да го имитира, но засега се получава кълбо напред.

Photobucket

Photobucket


В началото на седмицата отидохме до библиотеката. Докато чакахме Ради да си избере игри, Дени поигра в детския кът. Много й харесва детската кухня, и подозирам, че ще получи една за рождения си ден след 2 месеца. Даже ме сърби да я получи 2 месеца преди рождения си ден.

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket


За финал слагам един диалог от снощи. Докато прибирах в кухнята след вечеря децата играеха долу в банята. Предполагам, че са ровили по чекмеджетата и вадели неща, когато Ради се провикна:
- Мамооо, може ли да си обръсна космите?
- Каквооооо? - попитах го не защото не бях чула какво казва, а защото исках да му дам шанс да си промени въпроса (това било типична женска черта казва един приятел)
- Може ли да си обръсна космитеее?
- Не може. - казах му, и в този момент влезе баща му и се включи в разговора обяснявайки, че ако си обръсне космите на краката ще му станат после като на маймуна. След кратка пауза Ради попита:
- А ти бръснал ли си си космите?
- Не съм.
- А защо тогава са ти като на маймуна?!

вторник, 11 октомври 2011 г.

Емоции разни

Беше седмица пълна с емоции. От целия спектър на емоциите - притеснение, напрежение, разочарование, радост, гордост, болка, тъга, яд. Обич.

В сряда миналата седмица най-после получих обаждане от невролога, от което обаждане не получих кой знае каква информация, и затова в момента сме в търсене на нов доктор, изискване на наличната информация на Дени от неврологията и прочие дейности. Като цяло сме разочаровани от този специалист. Някак след като сме били известно време тук сме отвикнали от полу-сериозно отношение. Още не мога да проумея защо му отне една седмица и едно мое обаждане, за да се сети да звънне и да каже за какво става въпрос. Все едно, все още сме в изходна позиция - резултата от теста не е нормален, но незнаем нищо повече от това. Приключвам темата и преминавам в другата част на спектъра.

В петък бях на родителска среща на Ради. Учителката му е във възторг от него. Даде ни резултатите от тестовете по математика и четене за първия триместър, които е покрил на 99%. Учителката каза, че поради тези резултати ще получим скоро писмо от програмата за надарени деца към същото училище. Ще го заведем на тест, и ако издържи, ще премине към тази програма. Това означава, че ще бъде с редовния си клас, но във времето за четене и математика ще го извеждат в друга стая, с други деца на неговото ниво, и ще работи по задачи и книги подходящи за неговото ниво. Идеята е да не скучае в клас и да губи инерция, а да върви напред.

Това е колкото невероятно, толкова и нормално за него, защото той е дете, което постига всичко много лесно. Много лесно. И аз съм много доволна, че ще получава предизвикателства ежедневно, а няма да вегетира в клас и да се чуди с какви глупости да се занимава. Независимо от всичко обаче, това ме прави една много щастлива майка. Щастлива, и горда.

А сега следва купчина снимки от уикенда, който беше прекрасен - топъл, слънчев, цветен. Използвахме го пълно. В събота, докато Чавдар работеше по ремонта вкъщи, заведох децата на едно любимо мое място. Аз взех еднолично решение Ради да пропусне българското училище и да използваме деня. Защото в следващите месеци ще има българско училище колкото искаш, а хубави съботни дни не съвсем.

Имах за идея да снимам есенни цветове, да се разхождаме дълго по пътеки с листа, и под златни корони на дървета. Не се получи съвсем, както се досещате, аз умея да си правя сметки без кръчмар, но пак беше хубаво. Леко се изнервихме преди да тръгнем, защото да организираш всички за излизане не е толкова лесна задача. Както бяха казали някъде, трябва да го направят олимпийска дисциплина. Дени я преоблякох 3 пъти точно преди да тръгнем, защото все си намираше какво да изяде и да й потече по дрехите.

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket


С Дени минахме люлеещото се мостче заедно веднъж, а после тя го мина самичка с кеф, и искаше още и още.Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket


В неделята отидохме за ябълки в една градина, в която бяхме ходили миналата година. Този път ги издебнахме преди да са обрани, та Ради и Чавдар браха, браха, браха, браха. И Дени обра 2-3 ябълчици. Беше хубаво, топло и шарено. И бяхме всички. Имах нужда точно от такова.

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Благодаря за подкрепата по отношение на предния пост. Оценявам дълбоко загрижеността и съчувствието.