четвъртък, 28 април 2011 г.

Уроци на живота

Днешният урок е за това как да не си правим сметки без кръчмар. Как да престанем да си вярваме, че можем да си направим план, макар и елементарен, който да се случи точно. Точка по точка.

Представете си например следната случка - Великден е, и Вие от седмица и нещо преди това кроите планове за това как ще облечете децата в съвпадащи цветове, как ще ги снимате на двора, и как веднага ще публикувате снимки за радост на малки и големи.

С тази страхотна идея в главата Вие се втурвате да пазарувате пролетни дрехи на децата, решавате, че искате да ги облечете в бяло. Като по чудо намирате всичко, което Ви трябва в рамките на един откраднат следобед. Весела и щастлива се прибирате вкъщи и се залавяте на направите диадемата на малкото дете, която да завърши белия тоалет. Диадемата се получава сполучлива, според Вас, и Вие щастлива очаквате неделния ден, за да направите снимки.

В неделя обаче, единствено Вие сте настроена за снимки. Правите хаотични снимки на двамата, но непрестанно нещо некрасиво Ви играве ролята на фон. Намирате място, което Ви харесва за фон, дървената ограда, и моментално си представяте чудната снимка на двамата до оградата, в белите дрехи, гледащи в обектива и усмихнати. Синът Ви обаче, си върти очите от досада през цялото време, а малкото Ви дете непрестанно излиза от кадър. Или диадемата (която му е малко широка) му пада над очите и му прави ушите щръкнали.

Photobucket


В крайна сметка след десетки изщракани снимки, най-сполучливите се оказват ето тези:

Photobucket

Photobucket


В това време, батерията на апарата Ви подсказва, че скоро ще сдаде багажа, и Вие се втурвате да направите колкото можете повече снимки. Снимките, на които успявате да хванете дъщеря си на фокус, са тези, на които роклята вече е изцапана с шоколад.

Photobucket

Толкова за мечтаната Великденска фотосесия.

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Прибирате се вътре и полудоволна искате да сложите батерията на апарата да се зареди, за да може да свалите снимките и да ги споделите със света. Е, това разбира се не е по силите Ви - зарядното е изчезнало безследно и се появява дни по-късно, когато вече никой не е настроен на Великденска вълна.

Но Вие се усмихвате, защото животът е хубав!

неделя, 10 април 2011 г.

Уроци на живота

Днес ще говорим за Наполеон в мен. За това как си мисля, че го има в мен, и за това как обича да изскача през прозореца в най-неподходящите моменти.

Откъде-накъде Наполеон ли? Ами останала съм с убеждението, че е можел да прави по 8 неща едновременно, и затова ми харесва да се сравнявам с него. До скоро се пуках вътрешно по шевовете от гордост, че мога да правя няколко неща едновременно и то все качествено. До скоро.

Представете си например следната случка. Петък вечер е и си пътувате към къщи от работа. Сърцето Ви бие радостно в гърдите, защото е петък вечер. И защото си пътувате към къщи от работа. И още защото ще водите децата на рожден ден. При последната мисъл сърцето Ви прескача един удар, защото си представяте нелеката задача да приготвите две деца и себе си за излизане, опитвайки се да запазите къщата в що-годе приличен вид, във време, в което половинката Ви ще е на работа. Но силната музика в колата Ви отвлича вниманието Ви, отпуска нервите Ви и ви настройва за веселба. Петък вечер - време за купон!

Прибирате се вкъщи, разменяте няколко правостоящи думи с половинката си преди да излезе за работа, затваряте вратата след него и оглеждате ситуацията - чиниите - измити, играчките - поприбрани, Дени - висяща на крачола на панталона Ви, Ради - играещ на игра на телевизора. Решавате, че първо ще нахраните малкото, ще облечете децата, после себе си, и ще се качите в колата весели и щастливи.

Малкото е във фаза, в която действието хранене се извършва на кухненската мивка, с пусната леко чешма. Защото ако не е на кухненската мивка, действието хранене просто не се извършва. А Вие сте една твърдо решена да нахрани детето си майка, в чиито случай целта оправдава средствата.

Инсталирате малкото на стола до мивката, и се въоръжавате с лъжица и купа супа. То си мокри ръцете и почва да иска всичко, което му е в полезрението - черпак, лъжица, чаша, капак на тенджера - да ги слага в мивката и да играе с тях. Най-интересен се оказва черпака, който се пълни с вода и после се излива обратно. Поне половината попада обратно в мивката. А другата половина попада по стола, шкафа, и накрая пода, където точно стоят краката Ви. Добре, че сте предвидлива и сте си събула чехлите. Малкото се нахранва, докато вие гордо подплисквате умножаващата се вода по пода с краката си. Задача номер едно - изпълнена. Тъй като образът на добрата домакиня все още не е заличен от съзнанието Ви, решавате да сложите кухнята в ред преди да преминете към следващата задача. Слагате малкото на шкафа до мивката и с бързи и отривисти движения измивате чиниите и избърсвате пода. Слагате всичко в ред и се запътвате нагоре да приготвяте дрехи на децата.

На първото стъпало, чувате Ради:
- Мамо, гладен съм!
- Аз мислех, че ще ядеш на рождения ден!
- Ама гладен съм! - провиква се той от дивана и Вие правите кръгом към кухнята. Топлите му яденето и му го сервирате на масата в кухнята.
- Мама храни! - казва Ради, който от едно известно време се вбебевява генерално.

Вие разбира се, се замисляте за момент, но в крайна сметка събирате купичка, лъжичка, хляб, и Дени, перманентно закачена на единия Ви лакът, и отивате към дивана. Нахранвате 6-годишния си син, умело отблъсквайки опитите на Дени да извади ориза от купичката, да Ви открадне хляба и да го натроши по мокета, или да Ви измъкне лъжицата от ръката. Точно, когато сте овладяли положението и сте успели стратегически да разположите Дени и яденето на Ради, когото храните с едната ръка, а с другата държите книжката, която четете на Дени, се чува:

- Мамо, жаден съм!

Мърморейки под носа си, че ще слагате ред в тая къща, взимате Дени на ръце и отивате да вземете вода за Ради. После събирате съдовете, отново слагате Дени на шкафа до мивката и отново измивате и слагате кухнята в ред. И отново се отправяте нагоре да вземете дрехи на децата.

Приготвяте дрехи на Ради, и докато той се облича приготвяте дрехи на Дени, която неотлъчно седи на ръката Ви. Понякога, когато Ви натежи, или Ви омръзне да я носите като перманентен трети горен крайник, я пускате на земята, а тя след 2 секунди е увиснала на панталона Ви и прави ходенето опасно, да не кажа невъзможно. Затова размисляте и отново я вземате на ръце.

Оставяте Ради да се облича и отивате да сменяте памперса на Дени. Тя разбира се не е хич кооперативна - гъне се като дъждовен червей на малкото място, докато се опитвате да й закопчеете памперса, смее се и се опитва да се измъкне от ръцете Ви. Хвърляте един безпомощен поглед в огледалото и чувате:
- Мама обуе чорапи Ради!

- Хайде обуй се ти де, можеш! - казвате Вие, изнервена от бебешкото говорене.

- Не могаааааааааааааа! - извива той, а Вие довършвате криво-ляво памперса и се впускате на помощ.

Ради е готов, остава Дени и Вие, мислите Вие, и мечтаете за момента, в който ще седнете в колата и ще се отпуснете.

С Дени на ръката Ви изваждате нейните дрехи и започвате да я обличате. Тя съответно се опитва да Ви избяга и смеейки се се щурка по леглото.

- Мамо, сложи ми гел на косата!

С една ръка слагате гел на косата на Ради, а с другата държите Дени да не разхвърля приготвените изгладени дрехи. Обличате я и я паркирате на дивана до Ради, докато изгладите своите дрехи. Бързо изтичвате надолу при дъската за гладене и действате бързо, но след секунда чувате малките крачета да тупкат по пътя към вас.

-Ааааааааааа! - казва Дени, когато Ви открие. Вниманието й мигновено се насочва към кабела на ютията.

-Ради, ела я вземи, че ми дърпа кабела на ютията!! - провиквате се Вие.

-Дени, ела при Ради, ела, ела! - извиква Ради, но Дени не му обръща никакво внимание. Премества се от кабела на ютията до коша с ролки тюл за балетните полички от магазина и започва да ги дърпа и размотава по пода. Разни цветове тюл се омотават под краката й, но Вие само си казвате "Няма значение, по-добре това, отколкото кабела на ютията!" Коша с панделки, в съседство на коша с ролките тюл, е следващ подред. Ролките панделки политат към пода една след друга, размотават се качествено и се оплитат.

Най-после изглаждате дрехите и прибирате ютията. Зарязвате панделките и тюла за по-добри времена и отивате към банята да си оправяте косата. Дени идва по петите Ви. Със замах отваря горното чекмедже и почва да вади съдържанието на земята - студена кола маска, нови самобръсначки и четки за зъби, извивачка за мигли, която залепва на окото си преди да тупне на пода.

- Мамо, каква кола искаш?

- Моля?? - провиквате се Вие през бръмченето на сушоара.

- Каква кола искаш? - повтаря Ради.

- Черна! - отговаряте Вие и смятате темата за приключена.

- Кой ти е любимия цвят за всичко? - Ради цъфва на вратата на банята.

- Незнам, нямам любим цвят за всичко - отговаряте Вие, сушейки косата си и наблюдавайки с крайчето на окото си Дени да не извади някое животоопасно нещо от чекмеджето. Препъвайки се в купчината неща на пода в банята отивате в стаята и започвате да се обличате.

-Ака ми се! - надава боен писък Ради, а Вие се чудите как така Дени не виси на крачола Ви. После чувате тракането в кухнята и разбирате, че като се качите горе ще видите по пода всички черпаци, и всевъзможни кухненски посуди извадени от шкафовете. Въздъхвате и продължавате да се обличате.

Оглеждате бъркотията от панделки и тюл по пода преди да излезете от стаята. После спокойно изгасяте лампата. И затваряте вратата. Наполеон е изскочил през прозореца. Не знаете в кой точно момент, но е факт.

Качвате се горе и в кухнята виждате точно каквото очаквахте - прибори, пластмасови чаши, тенджерки и капаци се търкалят по плочките, а Дени седи по средата и пъха неща едно в друго. После ги вади и пак ги слага.

Хладнокръвно приготвяте бебешката чанта - памперси, комплект дрехи, бисквити, шише мляко, като внимавате да не настъпите черпаците по пода.

Обличате якетата и обувките на децата, изгасяте лампата и зарязвате всичко както си е. За после. Копнеете да закопчеете децата в седалките им и да седнете на своята.

И да си отдъхнете.

четвъртък, 7 април 2011 г.

Радост

Часовете след докторския преглед на Дени са най-радостните часове в моя живот сега. Часовете, в които тя вече е измерена, числото е записано в нейната графика, докторът си е казал, каквото си е имал да си казва и е, каквото е. Часовете, в които не се притеснявам за това какво и колко е яла през деня, и мога съвсем спокойно да й дам ягоди за вечеря (43 калории за 1 чаша ягоди). Вече трета година живея в тих ужас от докторските прегледи. Не мога да се оттърся от чувството, че това е един тест за нас като родители. Как сме я хранили, как сме я гледали, колко е качила. Бебешкият кантар се е превърнал в мебел в спалнята ни. Когато ме питат дали я меря всеки ден, добавяйки, че не трябва да я меря всеки ден, аз лъжа. Защото я меря всеки ден, а през уикенда и по няколко пъти, въпреки, че знам, че теглото варира и така само се измъчвам.

Вчера играх щраус. Изпратих Чавдар да заведе Дени на преглед, а аз бях с Ради. Нищо не ми пречеше да отида, но не можех да се накарам. Почти както саморъчно направена кола-маска, намазваш и просто не можеш да се накараш да дръпнеш. Нещо такова. Но затова пък изживях едно много интересно изживяване. Ради стоя с мен на работа половин час и през това време моите колежки дойдоха да се запознаят с него, поговориха си, питаха го неща, охкаха и ахкаха колко е сладък и как хубаво говорел (те знаят, че не говорим английски вкъщи). Аз стоях глупаво нахилена, сърцето ми биеше бясно в гърлото ми от щастие, гордост, че той е мой. Сега. Че е толкова спокоен и възпитан. Че ми е даден. Сълзи напираха в очите ми дори, едва ги удържах.

После отидохме да пазаруваме в любимия ни магазин, и когато Чавдар ни се обади да каже, че всичко е наред, че Дени е качила повече от половин кило за 3 месеца, че вече е в 75% на графиката на Wolf-Hirschhorn за тегло, че ни е похвалил за добре свършената работа, че е харесал много всички неща, които може да прави, аз се успокоих. Извадих главата от пясъка, оттърсих се и се огледах. Светът е едно хубаво място всъщност. И напазарувах всичко, което Ради поиска, и което едно малко гласче ми прошепна в ухото. Тоест, не непременно най-полезните и най-хранителни храни за детския организъм, но много важно. Празнуваше ми се. Сега имаме 5 различни торби чипс на шкафа в кухнята, но ми правят кеф.

И така, гилотината падна и ни пропусна. Следващата е планирана за началото на юни.

Photobucket

вторник, 5 април 2011 г.

Крачици

Всяко пътуване започва, казват, с една крачка.

Всяка игра от няколко елемента започва с един. За нас това е бутането на бебешката количка. Нищо, че Дени вади бебето за единия крак и го остава да виси с главата надолу. Или го хваща за диадемата, която е закачена за дрешката на бебето и то виси полуобесено. Нищо, че изпуска малкото бебе на земята, минава с количката отгоре му и го настъпва без да й прави впечатление. Нищо. Храненето, приспиването, гушкането на бебето в количката предстоят.

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Терапевтките на Дени казват, че според тях тя започва да разбира по малко английски. Има нещо вярно в това, защото снощи, докато тя ми помагаше в кухнята, си тананиках една песен, която ми се беше запечатала в главата през деня. Като казах "Shake, shake, shake" (в превод "друс, друс, друс"), тя започна да си друска ръчичката все едно държи дрънкалка. А освен това като кажеш "Bye, bye" ("довиждане") започва да маха с ръчичка. Видеото е с не особено хубаво качество, защото както Дени заставаше на главата си и се търкаляше, така и аз.