Шоколад преди лягане?

Мдам. По-скоро - шоколад при поискване. Дени се е изучила, в кой шкаф стоят бонбоните и си умира да рови в него. Ето как:

С Е Д Е М

Понякога се съмнявах, че ще стигнем до тук. 7 кг. Понякога си мислех, че тези пусти 6 кг. няма да се предадат. И те не се дадоха лесно! Но вече сме на друга територия, макар и с дрехи и сух памперс. И чувството е страхотно.




Наддаването, което за повечето деца е нещо нормално и естествено, за Дени не е. Случва се бавно и полека, въпреки всичките усилия, които полагаме. Шоколад, близалки, сладолед и сметана включително.

Храненето, което за повечето деца е приятно прекарване на времето, за нас е борба. Цирк. Театър. Екшън. Мозъчна тренировка. Какво да й дам, за да я залисам, за да мога да й дам още една лъжица?? Затова масичката й за хранене има какво ли не, куп неща, от наниз копчета, през детска виличка, детска лъжичка, до капачка на формичка за сладолед, капак на голяма тенджера, кола на Ради, чиния, чаша и кутия крема сирене, което служи за омазване на гореизброеното. Това разбира се върви с усилен лигавник, тип - шлифер, който се пере след всяко ядене. Много важно, казвам си всеки път като гледам поредната мизерия. Важното е, че я нахраних. Защото това е моя задача като родител. А когато не мога да я изпълня се чувствам зле. Много зле.

Случва се да прочитам в очите на хората, че просто ние не знаем как да я нахраним. Ако сред вас има такива, които тайно вярват в това, аз ви приветствам да заповядате. И да ни научите. Благодаря!

Агънце - багънце

Така като го гледаш е едно миловидно, сладко и добро. И прави всичко онова, което му кажат. Да, ама не! Не и това агънце. Не и за нейните терапевтки. Не спират да се оплакват как не можела да се концентрира за достатъчно дълго време, как непрестанно се разсейвала вместо да участва в заниманията.

Аз тези неща ги приемам много лично и държа винаги да ги доизяснявам. За ужас на Чавдар. Не спирам да правя филмчета, в които Дени си играе кротко и спокойно с мен в продължение на повече от 5-10 минути, да ги пращам на терапевтките по имейла, незнайно защо очаквайки, че те си нямат друга работа, а да гледат моите филмчета. За сведение, в момента терапевтките са щастливи ако тя се заиграе с нещо за поне 5 минути. Това е записано като цел, която трябва да се постигне. Ха!

А малкото агънце сигурно си казва: "Кой, аз ли не мога да играя с една играчка повече от 5 минути?? Мога, но не искам!". И по тази болезнена индивидуалност се е метнала на тате.

И мама.

Джиджи мило, Джиджи златно...

Една епоха завърши този уикенд. И дори аз пророних сълзи за доброто старо Джиджи. Разделихме се с него и го прехвърлихме в ръцете на следващия горд собственик.

Джиджи, ти беше достоен член на нашето семейство и ние винаги ще те помним. Толкова надежден, толкова всеотдаен, толкова евтин и толкова бърз на старта!

Не, честно, винаги се опъвах да го карам, но като се наложеше се ококорвах всеки път какъв е бърз и как никой не можеше да ме бие на старта. Дори и такива наточени разни автомобили и шофьори, не само тези моделчета дето все се чудят зеленото на светофара за какво точно служи.

Но всяко нещо има своя край, и решихме, че ако не искаме да имаме Джиджи завинаги, трябва да се разделим с него СЕГА. А това беше трудно решение, но може би ще даде път на нещо по-ново. И черно (ако зависи от мен).

Сбогом, Джиджи! Ще ни липсваш.

Честит Хелоуин

Този уикенд беше слънчев и топъл и пълен с игри и веселби с приятелчета. Точно както трябва да се очаква от един уикенд!

Тази година имахме един автомобилен състезател (Ради) и една калинка (Дени). Калинката е съшата като от миналата година, само дето сега е по-рошава! Едва се напъха в костюма за 6-12 месеца, което си е супер новина! Особено като се има предвид как атакува психологическото ниво от 7 килограма (или 15 паунда и 7 унции, ХА!)